Жегата подпали дрехите му, от всички страни на каменния сал се надигнаха вълни. Те го заобиколиха като чакали плячка. Болката беше неописуема, русата му коса се подпали и около главата му се образува огнен ореол. Едва сега мъжът съумя да изпищи, разтопената лава погълна първо ходилата му, после дланите, пъплеше по тялото му сантиметър по сантиметър...
Еди наблюдаваше отгоре с жестоко задоволство, докато течният огън поглъщаше терасата.
- Пипнах те - изръмжа.
- Еди! - Мъжът вдигна поглед към Нина. - Добре ли си?
Чейс закуцука към колоната, с едната си ръка притискаше раните на бедрото си.
- Ще живея.
- Какво се случи със Стайкс?
- Той е лавабовник, а не боец.
Нина се въздържа от коментар. Спусна се надолу, за да помогне на съпруга си. Лари надничаше от горе, на лицето му беше изписано облекчение:
- Благодаря на Бога! Мислех си... мислех си, че Стайкс ще те убие.
- Почти успя - призна си Чейс и забеляза раната на главата на баща си. - Добре ли си?
- Един камък ме удари, но не ме мисли. Хайде, идвайте. - Легна по корем и протегна двете си ръце към сина си, когото Нина подкрепяше отдолу. Грохотът ставаше все по-силен. - Трябва да се разкараме оттук колкото се може по-скоро.
- Къде е София?
- Измъкна се през тунела - отговори Уайлд, докато Лари издърпваше Еди. Жената се покатери след него. - Част от пода се срути - трябва да минем по това ниво и да скочим долу - обясни тя. Парата и изпаренията продължаваха да се издигат през вулканичния канал. Засега въздухът ставаше за дишане, но скоро това щеше да се промени. - Еди... тя взе парче от метеорита.
Чейс стисна зъби заради връхлетялата го болка от усилията му да се движи по-бързо.
- Може ли да се сдобие с ДНК от него? - попита той.
- Не знам, но не можем да си позволим да я оставим да опита. Трябва да я хванем.
- Проблемите ни никога няма да свършат, нали?
Храмът се разтресе точно когато се качиха на последното ниво и побягнаха по него. Нина погледна надолу и съжали за стореното; лавата прииждаше, вече не приличаше на езеро, а на вихрушка, извираща от магмената камера.
- Май Стайкс предизвика стомашни болки на вулкана! - каза тя. - Не взехме най-голямото шише на света с „Пепто-бисмол“, нали?
- Как, по дяволите, може да се шегувате в такъв момент? - не можеше да повярва Лари.
- Навик, който прихванах от сина ти. Можем да правим това или да крещим и да се паникьосваме! - Стигнаха до мястото, точно над входа на втория тунел. - Мисля, че можем да се спуснем оттук. Аз ще съм първа. Лари, ти ще помогнеш на Еди, а аз ще го подкрепям отдолу.
- Ще е по-безопасно, ако двамата ме спуснете - предложи Чейс.
- Не се тревожи - успокои го баща му. - Няма да те изтърва.
- Същото каза, когато бях на шест! Все още имам вдлъбнатина в главата!
- Веднъж да се издъни човек и цял живот ще му го натяквате...
Нина бързо разреши спора, като скочи долу. В мрачния отвор в стената нямаше следа от София, не че очакваше бившата на Еди да се навърта наоколо.
- Чисто е. Давай.
Уайлд се пресегна да хване краката на Чейс, баща му го снижи, доколкото му бе възможно.
- Хвана ли го? - попита Лари.
- Да - отвърна снаха му и се обърна към съпруга си: - Готов ли си? - Той кимна. - Пусни го!
Старият Чейс изпълни заповедта. Въпреки помощта на Нина, приземяването не беше леко. Еди изпъшка, когато раненият му крак се удари в земята.
- О, боже, съжалявам! - завайка се съпругата му.
- Не е... твоя вината - успокои я Чейс, лицето му беше изкривено от болката. - Шибаният Стайкс! Ако имах азбестова въдица щях да го извадя от лавата, просто за да му наритам задника отново.
- След няколко минути няма да ти трябва прът, за да стигнеш до него - предупреди го Нина, когато видя какво се случва под тях. Макар да беше на десетки метри долу, лавата видимо се надигаше. - Хайде, Лари, идвай!
Старият Чейс скочи и изсумтя, а Еди и съпругата му влязоха в тунела. Този беше по-малък и по-неравен от онзи, през който бяха стигнали до тук, въздухът бе задушен като в отровна сауна. Въпреки това бе единствената им надежда за оцеляване. Чейс извади фенерчето от джоба си и освети пътя пред тях. Тунелът се виеше напред в мрака.
- Не мога да определя колко е дълъг - каза Еди.
- Важното е, че отива нагоре - констатира Нина. - Колко бързо можеш да се движиш?
- Надявам се по-бързо от шибаната лава. - Мъжът закуцука, полувървеше, полубягаше, Уайлд го придържаше за здравата ръка. Лари ги настигна и заедно затичаха в тунела. Заплашителни хрущящи стонове се разнесоха от стените и тавана, от отворилите се пукнатини се посипаха прах и ситни камъчета.