- Цялото място ще се срути! - каза старият Чейс между прокашлянията си. - Няма да успеем да се измъкнем.
- Хей! - възпротиви се Еди. - Разбира се, че ще успеем. Знаеш ли защо? Защото няма да позволя племенницата ми да ходи на три погребения в един ден!
Засрамен, Лари ускори крачка. Нина посочи напред.
- Виждам дневна светлина!
- И разни неща, които падат на фона ѝ - забеляза Чейс, разтревожен. От тавана започнаха да се откъсват все по-големи и по-големи парчета. - Вие двамата, бягайте! Хайде, изчезвайте!
- Няма да те оставим - казаха Нина и Лари в един и същи момент. Размениха си бързи погледи, след което подхванаха Еди и го поведоха към елипсовидния изход.
В тунела се разнесе силен трясък, когато една част от тавана пропадна. Чу се звук, подобен на отварянето на гигантски цип... Върху им се посипа прах, когато по дължината на тавана се отвори голяма пукнатина.
- Ах, мамка му! - изкрещя Чейс и хукна да бяга панически, бързо забрави за божата в крака си. - Давайте, давайте, давайте!
Нямаше нужда да подканя Нина и баща си. Тримата хукнаха към изхода. Разнесоха се още трясъци зад тях, като стъпки на преследващ ги великан, докато целият тунел се срутваше участък след участък. Един камък удари силно съпругата му по рамото, но тя продължи да бяга към светлината.
Достигнаха я... и осъзнаха, че няма нищо под краката им.
Тунелът водеше до стръмен склон в близост до върха на вулкана, друго свлачище беше изтръгнало барикадата, която атлантите бяха построили, за да го блокират. Триото скочи долу на земята под съпровода на падащите отломки. Лари се препъна, Еди съумя да направи няколко скокливи крачки и също се прекатури. Нина издържа най-дълго на краката си, но дори и тя не успя да запази равновесие на клатещата се под нея повърхност. Тримата се затъркаляха надолу по склона, докато не се спряха в една плитка шкарпа741.
Уайлд простена, десетина нови натъртвания се бяха наместили върху тялото ѝ. Жената се изправи до седнало положение и осъзна, че фотоапаратът ѝ беше причинил поне една от тях. Лещите му бяха счупени, черен прах се посипа от вътрешността му. Някой изохка наблизо.
- Лари?
Мъжът лежеше на земята и притискаше с ръка една нова рана на главата си.
- Аз съм... добре - измърмори той. - Просто ще полежа малко тук. - Земята се разтресе, още камъни се откъснаха от вътрешността на вулкана. Старият Чейс бързо се изправи. - Или пък няма.
- Къде е Еди?
- Тук съм. - Жената се обърна и видя съпруга си проснат на един голям камък. Той я дари с болезнена усмивка. - Ще ми подадеш ли ръка? - Нина му помогна да се изправи на крака и той погледна нагоре към върха на вулкана. Струята пара, която излизаше от кратера, бе станала много по-голяма и по-тъмна, отколкото когато дойдоха тук.
- Ти беше прав - каза Лари. - Наистина успяхме!
Пореден трус разтърси земята.
- Така е, но все още се намираме на вулкан, който е на път да се превърне в Кракатау - напомни му Еди. - Предполагам, че сме близо до мястото, от което влязохме, така че джипът трябва да е в тази посока. - Посочи надолу по склона.
- Ако бившата ти не го е задигнала - намеси се Лари.
Нина тръгна напред, съпругът ѝ я последва.
- Откъде ще знае къде сме го оставили? - попита Еди.
- Кацнахме точно до него - обясни баща му.
- Дошли сте с хеликоптер? - учуди се синът. Старият Чейс кимна. - Пилотът в него ли остана?
- Да.
- Добре. Ще си спестим шофирането тогава.
- Пак напомням: ако София не го е взела - добави Нина. Тя извади картата памет от счупения фотоапарат, преди да го зареже. Поне снимките от Храма на боговете щяха да оцелеят... ако успееха да избегнат изригването на вулкана.
Платото, на което бяха оставили превозното средство, се появи пред тях; както спомена Лари, хеликоптерът, довел членовете на Групата в пустинята, чакаше. Джипът обаче, за разлика от него - не.
- Ето там! - посочи Нина. Ленд роувърът се беше насочил надолу по хълма. Набираше скорост и след малко се изгуби от поглед.
- Мамка му! - изруга Еди. - Тая кучка ни задигна возилото!
- Поне ни остави хеликоптера...
Роторите на машината се задействаха.
- По дяволите! - изруга и Нина. - Трябва да спра да предизвиквам съдбата!
- Все още можем да се качим! - каза Лари и настигна двойката. - На пилота му отне векове, докато го вдигне във въздуха на идване за насам.