Еди потръпна, когато махна ръката си от бедрото, и извади пистолета.
- Ето ги и бордовите ни карти.
Нина все още подпомагаше съпруга си, двамата забързаха към хеликоптера. Роторите на машината набираха скорост, пронизителният писък на трите му двигателя „Ролс-Ройс“ се усилваше. Задната рампа беше спусната; пилотът явно беше решил, че бързото излитане от подножието на изригващ вулкан е по-важно от следването на процедурите за безопасност.
- Хайде, по-бързо! - провикна се Лари, който бягаше към зеещия вход.
- Татко, внимавай! - извика му Еди. Англичанинът беше сигурен, че пилотът на машината е един от хората на Стайкс... който нямаше да е съгласен да качва пътници без билети. Освободи се от Нина и вдигна оръжието си.
Баща му достигна металната рампа и се заизкачва по нея. Всички пътнически места бяха свободни, платнища покриваха провизиите, донесени за тази мисия.
Пилотът се намираше в кабината си. Той се обърна назад...
И извади пистолет.
Лари замръзна от страх, като го видя...
Еди се хвърли отгоре му и го събори на пода... бързо произведе четири изстрела. Два от тях минаха през прозорците на кабината... другите намериха целта си. Пилотът се просна върху конзолата, хеликоптерът се наклони на една страна; мъртвецът бе бутнал напред лоста за цикличното управление.
Нина достигна рампата и разбра от опръскания с кръв и мозък прозорец, че водачът на машината вече не представлява заплаха. Тя прескочи падналите на земята мъже и побърза към
кабината да отмести трупа от таблото за управление. Хеликоптерът се разтресе отново, когато лостът беше върнат в неутрално положение.
- Добре ли сте? - провикна се жената.
Чейс се отмести от баща си.
- Биваш ли? - попита го.
- Мисля... че да - отвърна той, дишаше на пресекулки. - Господи! Ти... - Очите му бяха ококорени. - Еди, ти ми спаси живота. Благодаря ти.
Чейс вдигна непринудено рамене, но не успя да скрие доволната усмивка от лицето си.
- Част от пакета е. Хайде. - По-младият мъж се изправи и помогна на баща си да стори същото. Усмивката му бързо помръкна, когато забеляза оцветените в кръв прозорци на кабината. - Гръм и мълнии. Предполагам, не знаеш как се управлява хеликоптер, нали?
- Ами, хм, забавно е...
- Значи, знаеш? - Сега беше ред на Еди да се ококори срещу баща си. - Мамка му, действай! Трябва да ни измъкнеш от тук! - Бутна Лари към пилотската кабина.
Старият Чейс вече съжали, че си е признал.
- Бил съм зад управлението на хеликоптер. Но истински пилот е вършил трудната работа. Като излитането. И приземяването. Общо имам два часа опит.
- Това са с два часа повече, отколкото имаме аз и Нина. Направи каквото можеш. - Еди настани баща си в празното кресло на помощник-пилота.
- Наистина не мисля... о, мамка му. - Лари се отдръпна от мъртвеца на съседното място.
- Просто не го гледай.
- Как бих могъл? Той е точно там! А част от него е по цялото стъкло!
- Ще го преместим - обеща Уайлд. - Опитай се да гледаш през прозореца, а не е него. - Двамата с Еди се заеха с отстраняването на трупа.
Лари едва се сдържаше да не повърне.
- Как можете да сте толкова... толкова равнодушни? Това е проклет мъртвец! Буквално!
- Тъжното е, че сме свикнали с подобни неща - обясни Нина и сама се изненада колко се беше променила за последните пет години. Сега обаче имаше по-належащи проблеми, за които да се тревожи. Изнесоха трупа на пътеката в трюма, Еди го завлече към рампата, а съпругата му се просна на освободената седалка. - Така, Лари, можеш ли да управляваш това чудо?
Старият Чейс се опитваше да не обръща внимание на кръвта и мозъка и разгледа управлението.
- Около пет милиона пъти по-сложно е от всичко друго, с което съм летял, но... циклично управление, събирателно, това трябва да е ускорението, педалите. Разпознавам основните неща. Макар че нямам представа дали мога да го вдигна във въздуха.
Нов трус разтърси хеликоптера, от вулкана се разнесе гръмотевичен грохот.
- Дай всичко от себе си - настоя Нина.
Лари облиза сухите си устни, хвана двата лоста и постави крака на педалите.
- Добре. Така. Как ли го правят? Инструкторът ми обясни веднъж. Нека видим... основният ротор осигурява подемната сила... - Постави лоста за цикличното управление в средата. - ...Така че ускорението трябва да е с подходящите обороти... които не знам колко трябва да са...
- Вулканът е на път да направи бум - напомни му Еди.
- Добре, добре! - Баща му увеличи мощността и хеликоптерът се разтресе в отговор. - Трябва да се набере скорост и да се увеличи цикличното ниво...