Мъжът внимателно дръпна събирателното управление, което се намираше до креслото му. Машината потрепери... и се издигна леко, колесниците ѝ изскърцаха, когато тежестта върху тях намаля.
- Точно така, точно така! - похвали го Нина. - Продължавай да правиш това!
Лари предпазливо вдигна събирателното управление нагоре. Хеликоптерът подскочи. Мъжът потисна писъка си и настъпи педала за ускорението...
Машината се наклони отново... и се отлепи от земята.
Издигна се на пет метра, десет, продължи да го прави все по-бързо и по-бързо. Вулканът остана под тях. Еди се върна в кабината и се хвана за седалката на Нина за опора.
- Сега ни разкарай от тук - нареди той. Хеликоптерът продължаваше да се издига... вертикално. Чейс погледна назад и видя кратера през отворената рампа. Пушекът и прахът, които излизаха от него, бяха почти черни, топчета нажежена лава подскачаха във въздуха. - Татко, трябва да тръгнем напред!
- Наясно съм! - сопна му се Лари. - Не знам дали ще успея... - Натисна цикличното управление. Носът на хеликоптера се наклони надолу... и тръгна напред. Още малко налягане и наклонът се увеличи, машината започна да набира скорост и да се отдалечава от вулкана.
- Точна така, продължавай в същия дух! - похвали го Нина и погледна през прозореца. Безплодният склон беше пометен... както и ленд роувърът. Джипът се завъртя, изгуби контрол и се прекатури надолу. - Уха! София току-що беше елиминирана!
Еди погледна надолу към обърнатия автомобил, но нарастващият гръмовен грохот на вулкана беше обсебил ума му. Земната енергия, която Нина бе отприщила, можеше да го накара да изригне всеки момент, а хеликоптерът се намираше в опасна близост. Само ударната вълна щеше да е достатъчна, за да го свали от небето.
- Татко! Колко бързо се движим?
- Ако намериш спидометъра, ти ми кажи! - излая Лари и се съсредоточи върху управляването на машината.
Еди разгледа конзолата и най-накрая намери циферблата, който показваше скоростта. Шейсет възела и ускоряваха. Погледна отново през рамо. Вулканът се отдалечаваше от отворената рампа, още лава излизаше от кратера му. Докато Чейс наблюдаваше, част от хълма се свлече подобно течност, подземните трусове бяха предизвикали ново свлачище. Едно такова беше разкрило входа към Храма на боговете, а сега друго, доста по-голямо от него, щеше да го изтрие от лицето на планетата.
Деветдесет възела и деветдесет метра височина. Намираха се над върха на вулкана, но само на три километра от мястото, от което отлетяха. Нина се наведе в седалката си и зяпна пред открилата се гледка.
- Господи! - Големи пръски разтопена лава изригнаха от кратера и се стекоха по рушащия се скален конус.
Уайлд се сети, че тя е причината за всичко случващо се. Една личност, способна да канализира земна енергия, беше предизвикала бедствието. Всички съмнения дали бе сторила правилното нещо изчезнаха на мига. Никой не трябваше да притежава подобна сила.
Бе се погрижила за това. Метеоритът и първичното ДНК, което съдържаше, бяха унищожени, погълнати от надигащата се лава; парчето, което София беше взела, щеше да бъде затрупано от десетки метри пепел. Дори Групата бе елиминирана. Бяха се справили и с тази заплаха.
Но имаше една друга, която с всяка изминала секунда ставаше все по-опасна. Съсиреците лава, които изригваха, бяха все по-големи и летяха все по-нависоко с увеличаването на налягането във вулканичния канал, дори шумът от хеликоптера беше заглушен от басовия тътен на изпусканите газове. Нови свлачища осеяха страните на вулкана. Една от тях започна да се издува.
Сто и двайсет метра. Сто и двайсет възела. Пет километра разстояние от стартовата позиция. Продължаваха да се издигат и да ускоряват, но това можеше да не е достатъчно...
Издутата страна пулсираше и се разкъсваше отвътре. За един момент струята лава и прах секнаха, огромното налягане беше блокирано, отворът на вулканичния канал бе прекалено тесен, за да пропусне всичко...
Но път беше проправен.
И вулканът изригна.
36
Цялата горна част на вулкана избухна в един-единствен изблик на невъобразима ярост. Издигна се колосален облак от изгаряща пепел и гореща пара, нажежени камъни и парченца червена лава се виеха в смъртоносна виелица. Експлозията можеше да бъде чута на стотици километри и щеше да разклати сградите в Дубти.
Хеликоптерът се намираше на много по-близко разстояние от тях.
Последва неловко мълчание, след като Нина и Еди станаха свидетели на разрушаването на върха на вулкана, затишие пред буря... и ударната вълна ги достигна. Усещането беше, все едно някой ги блъсна от едната страна. Уайлд изпищя, но не успя да чуе писъка си, бе заглушен от грохота на земния гняв. Хеликоптерът се завъртя, в трюма се разлетяха предмети, които не бяха пристегнати добре. Еди беше изхвърлен назад, но се хвана за коланите на седалката си секунда преди да последва мъртвия пилот през отворената рампа.