С повишено внимание Лари се опитваше да овладее машината. Тя се движеше спираловидно към пустинната равнина. Стрелката на висотометъра се завъртя към нулата с ужасяваща бързина. Мъжът даде на пълна мощност и издърпа събирателното управление за максимално издигане, но AW 101 продължаваше да се върти и да пада.
Еди съумя да се изправи. Пейзажът се размазваше през прозорците.
- Татко! Спри това шибано чудо!
- Не знам как! - изкрещя Лари. Бяха под сто и двайсет метра и продължаваха да падат...
- Обърни го! - изрева Нина. - Въртим се обратно на часовниковата стрелка - завърти ни по часовниковата!
Заради напрежението старият Чейс беше махнал краката си от педалите. Отново ги постави и натисна единия от тях, за да даде пълна мощност на опашъчния ротор. Хеликоптерът се разтресе здраво, във вътрешността му се разлетяха още предмети. Нина се стресна, когато аптечката се удари в конзолата пред нея, отвори се и я посипа със съдържанието си.
Деветдесет метра... но въртенето се забавяше. Лари, стиснал здраво зъби, постепенно отпускаше педала, беше си възвърнал контрола над хеликоптера.
- Господи! - въздъхна той. - Мисля, че го овладях.
Машината тръгна напред, право към разрушения вулкан.
Еди се пое дъх, върна се в кабината и погледна навън през рамото на баща си.
- Пътуваме в неправилната посока. - Посочи към компаса: - Отиди на юг-югоизток, на сто и шейсет градуса. Така ще стигнем до града, от който дойдохме. - Млъкна за миг, след което добави: - Чудесно се справи, татко.
- Радвам се, че най-накрая направих нещо, което одобряваш - отвърна Лари с неуверена усмивка.
Нина се загледа във вулкана.
- Вижте това... - каза задъхана жената. Първата ударна вълна беше преминала, но се задаваше втора опасност - тежък, мъртвешки сив облак се понесе нагоре. Горещи газове и лава стерилизираха земята, по която се разстилаха. - Трябва да обърнем, преди да ни достигне.
- Мисля, че мога да се справя - каза старият Чейс. Насочи хеликоптера в посоката, която Еди му каза, след което даде на пълна мощност, за да може машината да се издигне и да набере скорост. Пустинята се завъртя под тях.
Младият Чейс погледна назад. Преследващият ги облак се виждаше през отворената рампа, но с набирането на височина бързо се изгуби. Въпреки това ревът на вулкана продължаваше да ги разтриса.
- Господи! И преди сме се измъквали от големи взривове, но този ги бие всичките. Изригващ вулкан! Направо не знам как ще надминем това постижение.
- Надявам се да не ни се наложи да го правим - призна си Нина. - Заслужаваме малко почивка. - Жената отмести поглед от плашещата гледка към крака на съпруга си. Въпреки че дън- ките му бяха покрити с мръсотия, прободните рани, направени от тризъбеца, се виждаха ясно и продължаваха да кървят. - Еди, седни да те почистя. Раните ти може да се инфектират.
- Ей сега. - Първо ще затворя рампата. - Мъжът закуцука към нея, като се подпираше на седалките.
- Да не паднеш - пошегува се Уайлд. Съдържанието на аптечката беше разпръснато из кабината на хеликоптера, жената затърси необходимото за оказване на първа помощ.
- На какво разстояние е този град? - попита Лари.
Нина вдигна някои неща, паднали в краката ѝ: едно от тях беше сигнален пистолет, който остави на конзолата между двете седалки за пилотите, както и пакет със стерилни превръзки и тубичка с антибиотичен крем.
- Около сто и десет километра.
Мъжът провери спидометъра.
- В такъв случай би трябвало да стигнем бързо. Искам да напомня обаче, че нямам представа как да приземя това чудо.
- Справи се страхотно с излитането. Ще се представиш добре и с приземяването.
- Ще се опитам да не настъпвам много газта.
Нина се усмихна и погледна назад. Еди все още не беше стигнал до задната част на хеликоптера.
- Побързай, скъпи! Става течение!
- Опитай се ти да ходиш с дупки в крака - отвърна ѝ Чейс.
- Пробвала съм. Гадно е!
Еди се ухили и тръгна отново към рампата. Част от оборудването, което беше натоварено зад седалките, бе излетяло от трюма, едно от платнищата плющеше безмилостно на вятъра. Два от парашутите също бяха изчезнали, но все още имаше достатъчно, за да могат той, Нина и Лари да скочат, ако се случеше най-лошото. Чейс се хвана за един ремък на тавана и надникна през рампата. Намираха се на около два километра от повърхността и продължаваха да се издигат. Долу нямаше нищо друго освен пясък и скали.