- Се опита да ме убие? - довърши Нина. Почувства, че я обгръща студ, макар в стаята да беше топло.
- Само казвам, че не глобалната сигурност, а твоята е важна в момента. Ти си единственият човек на този свят, който може да канализира земна енергия. Това автоматично те прави изключително ценна за някои хора... и огромна опасност за други. Трябва да внимаваш. Много.
- Да внимавам? - учуди се Нина. - След всичко, което съм преживяла, е истинско щастие, че не съм се превърнала в параноичка! Но ако съдим от написаното в текстовете в храма, не съм единственият човек, който е можел да канализира земна енергия. Имало е една жрица, Нанталас, която е умеела да прави същото. Това донякъде доказва твърдението на Кристиан и Кари Фрост, че съм потомка на атлантите.
- Лично аз не вярвам в убежденията на двойка геноцидни лунатици - каза Пенроуз. АСН беше формирана по времето на експеримент с „чиста“ атлантска ДНК - целта бе от нея да се създаде вирус, който да е смъртоносен за всеки друг, освен за потомците на древната раса. Оттогава агенцията следеше никой да не експлоатира Атлантида - или кое да е археологическо откритие - за подобни цели. - Предположението, че атлантите са държали ключа за използването на земната енергия... определено е обезпокоително. Напълно съм съгласен с решението ти да го приемеш като въпрос, свързан със сигурността. Ако в храма има още информация, трябва да я открием.
- Както и статуетките. И Стайкс.
- Ще говоря с Комисията по разузнаването към ООН и ще се опитам да убедя членовете ѝ да започнат ново издирване. Ще се обърна за помощ към Държавния департамент, ще напомня също на ЦРУ и Национална сигурност. - Пенроуз поклати глава. - Всички тези хиляди агенти, милиарди долари, компютри, сателити... не могат да открият един-единствен човек.
Повече от един, помисли си Нина и погледна към снимката, на която бяха двамата с Еди.
Жената сподели със Себастиан и останалото, което знаеше, след което англичанинът си тръгна и я остави сама с мислите ѝ. Тя продължи с изучаването на файловете на Хейтър, но ако въобще имаше нещо друго относно статуетките, то беше скрито в Храма на Посейдон...
Телефонът иззвъня. Пак беше асистентката ѝ.
- Нина, търсят те по телефона.
- „Не безпокой“ все още е в сила, Лола - сприхаво ѝ отговори Уайлд.
- Знам, но смятам, че това е важно.
Нещо в тона на жената накара сърцето на Нина да подскочи. Еди! Може би беше накарал някой да ѝ се обади? Или пък самият той щеше да е от другата страна на линията?
- Свържи ме!
Изчака нетърпеливо разговорът да бъде прехвърлен. Чу прищракване... глас.
Наистина беше Чейс. Но не този, който се надяваше да чуе. Отсреща бе Лари - бащата на Еди.
3
Мозамбик
Барът беше слабо осветен, но мъглата от дим, която се стелеше наоколо, го правеше още по-тъмен. По-голямата част от миазмата бе от цигарен дим, подкрепен от дъх на пури и тук-там от аромата на хашиш, носещ се от най-тъмните ъгли на помещението.
Еди хвърли неодобрителен поглед на един от тези посетители, потънали в сенките, докато той мачкаше фаса си. Димът от тютюн беше лош, но димът от наркотици - непоносим. Извади цигара от пакет „Марлборо“ и я лапна, преди да я запали, погледна изражението си в запалката „Зипо“. Отказа пушенето преди години, по време на краткотрайния си първи брак, но от стреса покрай преследването му и постоянното оглеждане зад гърба за приближаващата ръка на властта се беше върнал към лошия навик за пореден път.
Поклати глава и запали цигарата. Нина ще побеснее, ако разбере, помисли си Чейс и го налегна тъга. На надраната маса пред него стоеше клетъчен телефон, с който, само след няколко натискания на клавишите, можеше да говори с нея... но това не беше желателно. Всеки контакт със съпругата му - телефонът ѝ със сигурност се подслушваше - щеше да накара Интерпол да мисли, че тя е негова съучастничка, а не неволен свидетел на убийството.
От друга страна, последния път, когато се видяха в Перу... тя смяташе, че той е виновен. Дори не пожела да разговаря с него.
Налагаше се първо да докаже невинността си. За целта трябваше да открие Стайкс. И да направи всичко необходимо, за да изтръгне истината от него - преди да му даде заслужената смърт.
Погледна часовника си. Струтър, както обикновено, закъсняваше. Еди беше наясно, че намирането на контактите му и измъкването на информация от тях, особено за рисков субект като Стайкс, не бяха неща, които можеха да се свършат по график. По-рано днес кениецът беше казал, че има обещаваща следа, така че Чейс нямаше нищо против да почака.