Мъжът се изправи и потърси управлението на рампата. На една от стените беше монтирана контролна кутия. Закуцука към нея...
Нещо се стовари в тила му.
Еди падна на палубата, имаше чувството, че пред очите му избухна свръхнова. По тялото му се разнесе силна, нетърпима болка. Опита се да се изправи, но крайниците му отказаха да се подчинят, почувства се безпомощен като бебе.
- Здравей, Еди - триумфално заизвива София.
Вероятно бившата му съпруга се беше скрила под другото платнище. Джипът, който видяха да се спуска по склона, е бил празен, пуснат по нанадолнището, за да не могат да го използват. Жената се надвеси над Чейс, пусна на пода големия гаечен ключ, с който го беше ударила, и извади пистолета от якето си. Инструментът се плъзна надолу по рампата, подхванат от течението.
Нина скочи от мястото си, но замръзна, когато София насочи оръжието си към нея.
- Какво си имаме тук! - започна Блекууд, опитвайки се да надвика вятъра. - Семейна сбирка. Колко мило.
- Пусни го, София! - настоя Уайлд, тайно претърсваше с поглед пода за пистолета на мъртвия пилот... къде ли беше паднал, нямаше представа.
- О, смятам да сторя точно това. Но без един от тези. - Англичанката посочи към раницата с парашут на гърба си. - Мога просто да го гръмна, но това не ми се струва достатъчна отплата за всичко, което ми е сторил. - Жената срита безпомощния мъж в краката си и той изохка. - Теб обаче ще те застрелям. След като го видиш как умира.
- Шибана кучка - изсъска Уайлд.
- Стига, Нина. Образована жена като теб може да измисли нещо по-добро, не е ли така? - София се подпря на седалките за опора и се опита да изрита Еди надолу по рампата. - Все пак, както винаги съм казвала, човек не може да очаква някаква класа от американка.
Като едва мърдаше уста, Лари прошепна на снаха си:
- Мога да разклатя хеликоптера и да я изхвърля навън.
- Еди ще падне също - отговори му по същия начин Нина и продължи да се оглежда за пистолета. Нямаше го. Дали можеше да използва нещо друго?
Може би - ако успееше да го вземе, без да бъде застреляна.
София се извъртя по странен начин, за да държи оръжието си насочено към Нина, и продължи да бута Чейс към рампата.
- Ще му отнеме трийсет секунди, за да достигне повърхността - каза тя. - Ще наблюдавам как пада, просто за да съм сигурна в крайния резултат. Еди притежава дразнещия навик да се появява, когато всички го смятат за мъртъв, но не и този път. Това е краят. За двама ви. - Почти цялото тяло на Чейс беше вече на рампата. - Когато Уили Койота751 вдигне прахта долу, идва твоят ред.
Последен ритник... и Еди се плъзна надолу към гибелта си.
- Не! - изкрещя Нина, но нямаше какво да стори...
Чейс се ококори... хвана се за един товарен пръстен, инсталиран в металния под, точно когато краката му увиснаха от ръба.
Мъжът се опитваше да се задържи, докато вятърът и струята от основния ротор се опитваха да го разкъсат. Той погледна нагоре. Побеснялата София се извиси над него, пристъпваше към ръба на рампата и се държеше за рамката й с лявата си ръка.
- Защо... - изкрещя тя и се опита да премаже пръстите на Еди с петата на ботуша си - ...просто... - още един удар не успя да намери целта - ...не умреш?
Последният й опит беше успешен - уцели кокалчетата на пръстите му. Чейс извика от болка...
И се пусна.
Вихърът го подхвана и го запрати през ръба на рампата.
- Да! - изрева София победоносно, почти оргазмично. Завъртя глава към Нина...
Ослепителна светлина прелетя по дължината на трюма и я удари силно в гърба.
Блекууд залитна, ракетата, която Уайлд изстреля по нея, подпали екипировката ѝ. Жената стисна рамката за опора... но двата ѝ изкуствени пръста ѝ попречиха да се хване здраво за нея. Облечената ѝ в ръкавица ръка се изплъзна от метала... и с ужасяващ писък последва Еди през ръба на рампата, погълната от обятията на синьото небе.
Нина хвърли сигналния пистолет.
- Ела и ни прибери - каза на свекър си и побягна към отворения изход на хеликоптера. Решителността ѝ надделя над всички съмнения, мина покрай седалките и грабна един парашут...
Хвърли се през рампата на машината.
Въздушното течение я подхвана, пустинята се разстилаше на два километра и половина под нея. Ревът на двигателите на хеликоптера постепенно се изгуби зад нея, но тътенът на вятъра в ушите й се усилваше с увеличаването на скоростта на свободното ѝ падане.