Паралаксът ѝ разкри две черни точки върху пустинния пейзаж. София... и Еди. Нина изгони всички свои страхове, закова поглед в съпруга си и опита да оправи ремъците на парашута. Напъха ръце през плющящите примки и се насили да закопчае токата на гърдите си. Успя... но едва тогава осъзна, че има още един чифт ремъци, през който трябваше да напъха краката си. Когато дръпнеше кордата, спирачната сила можеше да откъсне парашута от тялото ѝ.
Нямаше време да го сваля и да го слага отново. Всичко или нищо...
* * *
Еди възвърна пълно съзнание, когато в тялото му нахлу ог- ромна доза адреналин - беше предизвикан от чист страх. Военното му обучение го бе научило как да действа в случай на проблем с отварянето на парашут... с тази разлика, че този път нямаше парашут. Както и нищо под него, което можеше да го спаси - водоеми, високи дървета - накъдето и да погледнеше, имаше само гола пустиня.
Въпреки това Чейс се обърна по лице и разпери ръце и крака. По този начин щеше да намали скоростта на падането си... съвсем малко. Пак щеше да се блъсне в земята със сто и петдесет километра в час.
Щеше да умре.
Завъртя глава, за да намери хеликоптера, надяваше се баща му да бе успял да изхвърли убийцата му от трюма... и се ужаси, когато видя две фигури, които летяха към него. По-близо беше София.
Другата можеше да е само Нина.
Обзе го ужасното и отвратително чувство за погром. Бившата му жена беше получила онова, което желаеше... бе подписала смъртните присъди на него и на съпругата му. Докато я наблюдаваше, над нея разцъфна парашутът ѝ. Не само че ги беше погубила, но щеше да живее, за да се наслаждава на победата си.
* * *
София изпъшка, когато децелерацията изпъна ремъците ѝ. Жената хвана насочващите въжета... и се присви - нещо мина покрай нея.
Нина! Американката беше далеч от рампата - това означаваше, че бе скочила по свое желание, а не беше паднала от хеликоптера. Опитваше се да спаси Еди.
София едва не се изсмя на безумието на този жест. Нямаше никакъв шанс Уайлд да успее. Щеше да се наслади на гибелта на своите врагове от първия ред...
Нещо обаче не беше наред.
Усещаше жега от едната страна на главата си, която не беше от слънцето. Погледна назад...
И изпищя.
Раницата с парашута гореше, беше се подпалила от ракетата на сигналния пистолет. Подхранваният от вятъра огън бързо тръгваше по найлоновите ремъци и въжетата. Жената отчаяно се опита да потуши пламъците, но те бяха прекалено упорити, прекалено гладни и алчно поглъщаха плат и въжета.
Чу се изсвирване, когато един от ремъците се скъса. Едната страна на парашута се накъдри и изплющя. Втори ремък се откъсна, както и още един, и още един...
Отчаяният вик на София се изгуби сред песента на вятъра, парашутът ѝ колабира и жената полетя надолу към земята. Зад себе си оставяше следа от пушек, пламъците бяха обхванали все по-голяма част от облеклото и косата ѝ.
* * *
С наклонено надолу тяло и прибрани ръце Нина бързо настигаше Еди. Докато беше в свободно падане, работеше инстинк- тивно с крайниците си, за да успее да се изравни с него; когато го стореше обаче, нямаше абсолютно никаква представа какво трябва да стори.
Чейс се завъртя по гръб и размаха ръце. Сигналът беше ясен: остави ме! Уайлд не му обърна внимание, беше се насочила към него като ракета, изви гърба си така, че да успее да забави падането си. Тялото ѝ се разлюля; жената едва не се паникьоса, преди да успее да стабилизира летежа си, като изпъна ръце и крака.
Еди се намираше точно под нея, продължаваше да ѝ маха да го остави.
Нямаше такава опция...
Стълкновението им заприлича на борба. Двамата се завъртаха и преобръщаха, докато Чейс не възстанови баланса. Нина сграбчи съпруга си и изкрещя, опитвайки се надвика вятъра:
- Хвани се за мен!
Мъжът се опита да я избута.
- Така ще се претрепем и двамата!
- Не! Ти и аз! Завинаги!
Очите им се срещнаха за един безценен миг, преди Чейс да се пречупи:
- Сложила си си парашута неправилно! - изкрещя мъжът, провря ръката си през единия ремък за крак и стегна здраво.
- Малко бързах! - отвърна му Уайлд.
Еди промуши лявата си ръка през левия раменен ремък на Нина, уви го около лакътя си и я стегна в прегръдката си. Погледна бързо надолу - намираха се на по-малко от шестстотин метра, оставаха им секунди, преди да достигнат повърхността. Пръстите на двете ръце на Чейс се вплетоха едни в други; той ги стисна доколкото успя.