Телефонът звънна. Струтър? Не, номерът на екрана беше британски. Само един човек в родината му знаеше как да се свърже с него. Въпреки това Еди бе предпазлив и лаконичен в отговора си:
- Да? - запуши с пръст другото си ухо, за да заглуши тенекиената музика, която се стелеше от един касетофон зад бара.
- Аз съм. - Еди разпозна гласа. Беше Питър Олдърли, офицер от МИ-6, външното разузнаване на Обединеното кралство. Питър не беше точно приятел - в интерес на истината, Чейс не го харесваше особено - но беше съюзник по неволя. Убийството на Мак ги бе събрало заедно, за да открият виновника за смъртта му. На погребението на техния другар Олдърли беше дал на Еди спортна преднина, за да може да се изплъзне от лондонските власти; след това, от време на време, го държеше в течение докъде са стигнали от Интерпол с преследването му.
В замяна Чейс споделяше с него информацията, с която се сдобиваше по време на своите пътувания, и се надяваше Питър да я използва за постигането на целта им.
- Какво имаш?
- Първо, Интерпол те догонва. Знаят, че си бил в Ботсвана.
- Наясно ли са къде съм сега?
- Не, но ако бях на твое място, щях да се раздвижа. И то бързичко.
- Така или иначе, това е планът - просто чакам да разбера къде трябва да отида. Какво друго?
- Листа, който намери в апартамента на Джиндал, онзи с номера и текста на хинди. Най-накрая успях да го проверя - тихомълком, естествено, заради което се и забавих толкова. Числата може да означават всичко, но най-доброто ми предположение е, че са гръцки телефонен номер.
- Гръцки? - изненада се Еди. Не можеше да се сети за някаква възможна връзка между Кит и Гърция.
- Аха. Пробвах да звънна, но явно е мъртъв номер. Уловката е, че в превод текстът гласи „и най-добрият от най-великите“. Мисля, че това е прост код. „Най-добрият от най-великите“ вероятно е друг номер, който ако добавиш към онзи, който вече имаш, ще получиш истинския резултат.
- Тогава какъв е другият номер?
- Проклет да съм, ако знам. Нещо значимо за Джиндал, предполагам. Познаваше го доста по-добре от мен, да имаш някаква идея какво може да е?
Еди се замисли за Кит. Млад, красив индиец, ченге с идеали, което се занимаваше с разследване на откраднати предмети на изкуството, преди да се прехвърли в Интерпол, за да върши същото, но в световен мащаб. Весел и добродушен, но с желязна решителност зад усмивката си, любител на крикета, индус, не толкова стилно облечен, колкото самият той смяташе. Приятел.
Приятел, който хладнокръвно уби друг приятел. Чейс не беше присъствал на ужасното събитие, но когато събра две и две от разказите на очевидците, стигна до единственото въз- можно заключение.
Кит беше убил Мак, за да позволи на Стайкс да се измъкне от Ел Дорадо. Бе застрелял възрастния шотландец два пъти в гърба и го беше оставил да умре.
Еди не можеше да си обясни защо. Защо офицерът от Интерпол изведнъж се беше обърнал срещу приятелите си и закона, който се бе клел да спазва? Защо беше сключил сделка със Стайкс, мъжа, който няколко дена по-рано го беше измъчвал? Изнудване? Промиване на мозъка? Чейс нямаше представа.
Александър Стайкс не беше единственият враг на Еди, с който Кит бе замесен. Когато бяха на помпената станция, англичанинът откри, че още някой е сключил сделка с него, някой, когото смяташе за мъртъв. Бившата му съпруга, София Блекууд. Аристократка, убийца, терористка... съюзничка на Александър и шефка на Кит.
Еди все още не можеше да си представи защо приятелят, когото смяташе, че познава добре, се опита да го убие. В цялата тази история имаше прекалено много противоречия.
- Нямам никаква идея - отговори Чейс на Олдърли. - Просто нямам.
- Помисли по въпроса. Може да се сетиш нещо. Аз ще прегледам още веднъж досието му в Интерпол за евентуални подсказки.
- Само не привличай излишно внимание. Ако те заловят, ще ми се стъжни животът.
- Радвам се, че мислиш за мен - изръмжа Питър в слушалката. - Аз също искам да разбера какво се е случило не по-малко от теб. Ако науча нещо ново, ще ти се обадя... ти направи същото.
- Естествено. И... благодаря ти.
- Не мога да кажа, че удоволствието е мое, поради редица причини, но оценявам усилието. Само не се оставяй да те хванат, става ли?
Олдърли затвори. Еди остави телефона пред себе си, изтръска пепелта от полуизгорялата цигара и си дръпна. Най-добрият от най-великите. Кой или какво беше най-великото в ума на Кит?