Върна се три месеца назад. Едно от първите места, които трябваше да посети - след като избяга от Перу и отиде в Англия, за да отдаде последна почит на баба си и Мак - беше Индия. Нахлу в апартамента на Джиндал и видя, че той вече беше претърсен от офицери на Интерпол, бяха търсили улики около смъртта на младия полицай. Англичанинът предполагаше, че Кит пази тайните си на места, на които колегите му нямаше да се сетят да търсят - пред очите на всички. Интерпол бяха прибрали лаптопа и принтера на споминалия се мъж, но не бяха взели принтерната хартия... на най-долния лист Еди откри написаното на хинди и номера.
Навярно Олдърли беше прав. На листа се намираше код, който можеше да даде отговори на въпросите му. Без идея как да го разбие обаче, нямаше никаква стойност...
Почна друга песен: първите акорди от „Free Bird“ на Линърд Скинърд161. Това беше едно от любимите парчета на Чейс, но неочаквано то го изпълни с меланхолия. Песента беше станала символ на страстта му към пътешествията и желанието му за действие по времето, когато се чувстваше задушен от връзката си с Нина и работата си зад бюро в АСН. Сега всичко, за което мечтаеше, беше да изживее един обикновен живот с жената, която обичаше. Стана му мъчно за нея...
- Еди, приятелю! - гласът на Струтър го върна в реалността. Огледа се наоколо и видя приближаващия посредник, носеше костюм в електриковосиньо и пурпурна копринена риза под него.
- Открил си нов вид вълна май - посрещна го Чейс. Кениецът се разположи срещу него.
- Имам имидж да поддържам. - Посочи към брадата на Еди. - А ти трябва да преосмислиш твоя.
Англичанинът сви рамене.
- Какво да ти кажа, харесва ми. Изглеждам изискан.
- „Неугледен“ е по-точната дума. А аз няма как да привлека много клиенти в затворнически екип, нали?
- Как се е отразила липсата ти на бизнеса?
- В Африка винаги ще има работа за наемници. Отново съм в голямата игра. Ще трябват много повече от няколко зимбабвийски главорези, за да бъде спрян Джони Струтър! - Кениецът видя незаинтересуваността на лицето на Еди и заговори по-тихо: - Но ти не искаш вече да си част от този свят, нали, приятелю? Срамота - винаги си бил много добър боец. Така ще остане повече работа за хора като Максимов. - Струтър тупна слепоочието си с показалец: - Не е много умен, но е като ходещ танк!
- Единственото, което ме интересува, е Стайкс - нетърпеливо го прекъсна Чейс. - Знаеш ли къде е той, или не?
Струтър се приближи по-близо до него.
- Не. Но... - бързо добави - ...знам някой, който има тази информация. Пуснах мълвата сред контактите си, след което ми се обади един човек от Йемен, който говорил с друг човек в Пакистан...
- Не ми дреме кой с кого си е говорил. Искам да знам какво са казали.
Острият тон на Еди накара Струтър да се придържа към фактите.
- Добре, добре. Има една американка. Казва се Скарбър, Маделин Скарбър. Живее в Хонконг. Тя знае къде е Стайкс.
- Е?
Кениецът не се чувстваше комфортно.
- Ами работата е там, приятелю... че не иска да ми каже. Би споделила с теб... но само лице в лице.
Чейс не беше чувал за Маделин Скарбър и не му допадаше фактът, че тя бе чувала за него.
- Защо?
- Нямам представа. Така ми каза.
- Откъде си сигурен, че не работи за Интерпол? Или за Стайкс например?
Струтър поклати глава.
- Хора, на които имам доверие, гарантираха за нея.
- Единствените хора, на които вярваш, са лицата от банкнотите, Джони - скастри го Еди. - Говори ли с нея?
- Да.
- Скоро ли? Като например - сега?
- Точно преди да вляза тук, да.
- Обади ѝ се. Искам да се чуя с нея.
Кениецът не беше особено ентусиазиран.
- Не знам дали е добра идея.
- Да пропътувам целия път до Хонконг, за да се срещна с някой, когото дори не познавам, просто защото ти така си ми казал, също не е брилянтна идея. Обади се.
Струтър неохотно изпълни заповедта. След кратко въведение подаде телефона на Еди.
- Тя ще говори с теб.
- Добре. - Взе апарата. - Маделин Скарбър?
- Слуша - чу се сух, дрезгав глас. Навярно Скарбър беше заклет пушач, а и звучеше доста стара.
- Казаха ми, че имаш информация за мен. Относно Александър Стайкс.
- Така е. Знам къде се намира и къде ще бъде в следващите няколко дена.
Последва дълга тишина и Чейс си помисли, че връзката е прекъснала, но тогава се чу прокашлянето на Скарбър.
- Е... ще ми кажеш ли, или не?
- Не. Поне засега. Ще получиш тази информация, но в замяна искам да свършиш нещо за мен.