Выбрать главу

-      Хонорарът ми е двеста лири на час, като презервативите са от теб - отвърна ядосан Еди. - Целувките се плащат отделно. - Маделин издаде звук, който можеше да мине за смях. - Не знам какво искаш да направя, но съм сигурен, че някой в Хонконг би ти свършил същата работа. На мен ми трябва само информация.

-      И ще я получиш. Но само лице в лице. Ако бях на твое мяс­то, щях да дойда тук бързо. Съвсем скоро Стайкс ще се покрие. Когато пристигнеш, ми се обади на този номер. Ще се видим, малчо.

-      Кучка - измърмори Еди, когато жената прекъсна връзката. Записа си номера ѝ и върна телефона на Струтър. - Това ли е единствената ти следа към Стайкс? - Мъжът кимна. - Така си и мислех, мътните го взели.

-      Какво каза тя?

-      Иска да свърша някаква работа за нея, иначе няма да ми даде нищо.

-      Каква работа?

-      Не знам. Но се съмнявам да е нещо приятно. - Чейс въздъх­на. - Май ще тръгвам за Хонконг. Уф.

4

Ню Йорк

Нина Уайлд влезе в ресторанта, коремът ѝ беше на топ­ка. Последния път, когато вечеря с Лари Чейс, нещата не завършиха никак добре. Еди не беше виждал баща си повече от двайсет години, тогава го стори единствено заради нея... двамата веднага подновиха старите вражди, като едва не свършиха, търкаляйки се по пода.

Според сестрата на Еди, Елизабет, мъжете наистина стигна­ли до физически сблъсък по-късно.

Нина знаеше, че няколко дни преди съдбовната нощ на перуанската помпена станция съпругът ѝ се беше срещнал с Лари в Богота. Не ѝ сподели какво бяха говорили, но ѝ стана ясно, че за Еди темата беше от изключителна важност.

В интерес на истината, ако не беше тази неяснота, Нина едва ли щеше да се съгласи да вечеря със своя свекър и втората му жена. Тя харесваше Джули Чейс, но не можеше да каже същото за арогантния Лари. Дойде, защото се надяваше да научи какво се беше случило в Богота. Информацията можеше да хвърли нова светлина на миналите събития... също така имаше шанс, макар и малък, Лари да е говорил наскоро с Еди.

Господин и госпожа Чейс вече се бяха настанили, така че оберкелнерът я заведе до тяхната маса.

-      Здравей, Нина! - изчурулика Джули. - Радвам се да те видя отново.

-      Здравейте и вие - отвърна Уайлд. Лари стана, за да я поздра­ви. Някак си неловко прие целувката му по бузата си и седна на мястото срещу двойката. Дори приглушеното осветление в ресто­ранта не можеше да прикрие огромната разлика във възрастта им; Джули беше повече от двайсет години по-млада от съпруга си.

-      Вие, хм... изненадахте ме.

-      Тук сме на екскурзия - обясни Лари. - Ще направим бърза обиколка - Ню Йорк, Нова Англия, Сан Франциско.

-      Звучи ми чудесно. Макар да не сте уцелили най-доброто време в годината. Ако бяхте дошли през септември, щеше да е доста по-топло.

-      Честно казано - наведе се конспиративно над нея Лари, - ще присъствам на международната логистична кон­ференция във Фриско и ще пиша всички разходи около пъ­туването като служебни. Само не казвай на данъчните, става ли? - мъжът се засмя, съпругата му се присъедини към него. Нина се усмихна едва.

-      Исках да посетя Щатите от векове - добави Джули. - Ще ходим на ски във Върмонт, което е направо прекрасно.

-      Двамата ще летим до хижата, аз ще управлявам летателния апарат - похвали се Лари.

Нина беше изненадана.

-      Ти си пилот?

-      О, да. На хеликоптер. Страшен кеф е.

-      Не е никакъв пилот - рече Джули подигравателно. Мина­лата година му подарих за рождения ден курс по летене и сега си мисли, че е въздушен вълк. Летял е само четири пъти.

-      Пет - поправи я Чейс.

-      Не, сигурна съм, че... чакай малко, да не би да си летял без мен?

-      Да, когато взех Джим и Дейвид от голф клуба за разходка миналия месец. Казах ти тогава. - Обидената физиономия на Джули подсказа на Уайлд, че не го е сторил. - Както и да е, аз ще пилотирам до хижата.

-      Сигурна съм, че ще си прекарате добре - каза Нина без особен ентусиазъм в гласа. - Защо дойдохте първо в Ню Йорк?

-      Защото е едно от местата, които трябва да видиш, когато си на пътешествие в Щатите, нали? Да не кажа даже, че е за­дължително, като даването на отпечатъци за имиграционните. - Лари поклати глава. - Нещата, които чувам от служители на Американските имиграционни власти, са, че цялата система е безполезна и...

-      Сигурна съм, че на Нина не ѝ е интересно, скъпи - прекъс­на го Джули и се обърна към червенокоската: - Е, разкажи ни, какво ново, откакто се видяхме за последно?

Въпреки усилията Уайлд не успя да скрие сарказма си:

-      Открих изгубения град Ел Дорадо, съпругът ми изчезна и сега е издирван за убийство.