Настъпи неловко мълчание.
- Аз... съжалявам - извини се Нина. - Просто последните три месеца бяха много... стресиращи. Меко казано.
- Не, недей, не се извинявай, не трябваше да ти задавам подобен глупав въпрос - съчувствено каза Джули. - Сигурно е било ужасно за теб.
- Все още е. Но благодаря за подкрепата.
- Чувала ли си... чувала ли си се с Еди? Или поне нещо за него?
- Не. Не и директно - отвърна Нина и се изненада от внезапния гняв в думите си. - Според Интерпол е жив, но не знам нищо повече.
- Съжалявам. - Джули погледна към съпруга си, очакваше и той да попита нещо за сина си, но не го стори.
Келнерът се появи до масата им и попита дали са готови с поръчката. Лари го прогони. Нина се обърна към своя свекър:
- Ти си последният човек, който се е видял с Еди в Англия. Елизабет ми каза, но... какво ще кажеш ти? Защо те е ударил?
Старият Чейс се ядоса при споменаването на инцидента.
- Хвана ме неподготвен - обясни той и несъзнателно разтърка челюстта си, където преди доста време се намираше синината. - Представяте ли си. Веднага след погребалната служба на Катрин. Не мога да повярвам, че се отнесе с такова неуважение.
Нина знаеше, че това е последното нещо, което Еди би искал да направи, защото от всички свои роднини в Англия, той беше най-близък със своята споминала се баба.
- Сигурно е имал причина да ти е толкова ядосан.
- Бог знае каква е била тя - отвърна намусено Лари. - Появи се от нищото, изнесе ми една тирада и после бам! Удари ме в лицето.
Уайлд повдигна едната си вежда.
- Тирада? За какво?
- За някакъв негов приятел, който умрял.
- Да не говориш за Мак? Джим Маккримън?
- Аха, точно той. Обвини ме за смъртта му, бог знае защо.
Нина изгледа свекър си доста подозрително.
- Защо Еди би сторил такова нещо? Това свързано ли е по някакъв начин със срещата ви в Богота?
Лари не каза нищо, но Джули го подхвана:
- Чакай малко, срещнал си Еди в Колумбия? Не си ми казвал за това!
- Спомням си, че го споменах - отвърна старият Чейс виновно.
Блондинката се смръщи и се обърна към Нина:
- Опитвам се да си спомня какво каза Еди. Съжалявам, бях толкова изненадана да го видя, а и всичко се случи толкова бързо, че не успях да разбера много. Но помня, че беше... - Жената се намръщи още повече при усилието да възвърне спомените си. - Каза, че Лари е говорил с някого за теб, за Ел Дорадо... и тогава този човек се появил там.
- Стайкс? - попита Уайлд.
- Да, така се казвал! Стайкс.
Сега беше ред на Нина да подхване стария Чейс.
- Говорил си със Стайкс? За мен?
- Той беше мой клиент - отговори отбранително Лари.
- Какъв ти е бил? - Последните ѝ думи бяха изпълнени с ярост и привлякоха вниманието на останалите гости в ресторанта. Понижи гласа си до гневен шепот: - Работил си за шибания Александър Стайкс?
- Казах на Едуард същото, което ще кажа и на теб сега - настръхна Лари. - Той беше просто клиент, който ме помоли да организирам транспортирането на някои вещи от името на неговите партньори. Компанията му се занимаваше с легален бизнес и никоя от тези стоки не беше в списъка с крадени предмети. Така че не съм сторил нищо лошо. - Мъжът удари и двете си длани в масата за по-голям ефект. - Нищо.
Нина вече събираше парчетата на пъзела и никак не ѝ харесваше картината, която те образуваха.
- Тези негови клиенти,да не би да са се казвали генерал Салбаторе Калас и Франциско де Кесада?
Отговорът беше изречен с неохота.
- Да.
- Убиец, който се опита да свали венецуелския президент, и наркобарон?
- Не е моя работа как си изкарват прехраната – възрази Чейс. - Да не би пощальоните да проучват миналото на хората, на които носят поща?
- Пощальоните не си избират на кого да доставят - контрира го Нина. - Но ти го правиш. - Жената беше бясна. - Явно Еди е бил наясно, преди да се срещнете в Богота. Какво се случи там?
Келнерът се появи отново.
- Не сега - изсъска му Лари и продължи със същия тон: - Добре, така беше, доставих пратка на Де Кесада в Колумбия.
- Нека позная - прекъсна го Нина. - Два артефакта на инките, единият от чисто злато с тегло около два тона?
- Трябва да си призная, че беше истински ад, докато транспортирам тези чудесии - заяви гордо старият Чейс, преди да види погледите на двете жени, които му напомниха да се придържа към основното. - Доставих пратката на Де Кесада и той беше много впечатлен колко бързо се справих с всичко, така че му оставих визитната си картичка да ме има предвид за в бъдеще, ако изникне някаква работа. Това беше всичко. Тогава Едуард се появи в хотела ми. Носеше същата тази визитка. Заплаши ме, че ако не дам целия си хонорар за благотворителност, ще я предаде - с моите отпечатъци по нея - на Интерпол и това ще ме направи съучастник на каквото там е станало.