Выбрать главу

-      Какъв поглед?

-      Онзи, който казва на всички да се разкарат от пътя ти.

-      Нямам никакъв поглед - възпротиви се Нина, а блондин­ката с бухнала коса се върна зад бюрото си на рецепцията. - Имам ли? Как изглежда този поглед?

-      Това прозвуча като гатанка - констатира Лола и седна. - Ами... ще го познаеш, когато го видиш. Всеки друг го познава.

-      Всеки си мисли, че имам поглед? Ох, страхотно - ядоса се Мина. - Смятах, че съм един полуприличен шеф, но явно не съм нищо повече от ужасяваща огненокоса Медуза, която обикяла залите със своя смъртоносен поглед.

-      Само от време на време - отвърна ѝ Лола с шеговита усмивка. - Между другото, господин Пенроуз ме помоли да му се обадя, когато пристигнеш. Иска да те види.

-      Кажи му, че съм тук - каза Нина и се запъти към офиса си.

-      Добре. А, сега се сетих, как мина вечерята ти с бащата на Еди? - Уайлд се намръщи. - Ето го пак погледа - рече Джианети и побърза да вдигне телефона.

Пенроуз пристигна в офиса на Нина за по-малко от десет минути.

-      Имаме развитие по случая със статуетките.

-      Какъв вид развитие?

-      Бяха намерени.

Очите на жената се разшириха.

-      Хванали са Стайкс?

-      Опасявам се, че не. Но фигурите са открити и както из­глежда, са в добро състояние. Намират се в Япония.

-      Япония? При кого са?

-      Познаваш ли мъж, на име Такаши Сейджи? - Нина покла­ти глава. - Японски бизнесмен, собственик на „Такаши Индъстриз“.

-      Никога не съм чувала за него.

-      Не съм изненадан - това е компания от онзи вид, който при­тежава десетки други компании, за които вероятно си чувала. Но да минем по същество. Важното е, че човекът има трите статует­ки. Ето. - Себастиан ѝ подаде цветна разпечатка, която изобразя­ваше триото грубо изсечени фигури зад стъклена витрина.

Нина разгледа снимката внимателно. Доколкото виждаше, статуетките бяха в същото състояние, в което ги беше видяла за последно.

-      Какъв му е интересът?

-      Притежава едната от тях.

Уайлд се опули.

-      Какво?

Пенроуз ѝ подаде друга снимка. На нея беше само една от фигурите, която беше открита в подземния склад на семейство Коил в Грийнланд. Имаше печат в единия ъгъл, датата на него беше отпреди десет години.

-      Предоставил е всички необходими сертификати за собстве­ност. Статуетката е била открадната от него миналата година. Явно от същата групировка, която отмъкна Давид на Микелан­джело и Кодекса на Талънор.

-      Онази, която работеше за семейство Коил - спомни си Нина. - Чакай малко... Интерпол се опита да намери собствени­ците на всичко откраднато от групировката, но никой не предя­ви претенции. Ако беше съобщил за кражбата, фигурата щеше да му бъде върната. Защо не го е сторил?

-      Нямам представа. Но доколкото си спомням имаше някак­ва японска връзка - онзи сингапурски търговец беше изнесъл нещо от Япония за семейство Коил.

-      Статуетката?

-      Възможно е. Точно заради това господин Такаши желае среща с теб.

-      Ще идва тук? Ще носи ли фигурите?

Пенроуз се подвоуми.

-      Ами... всъщност не. Той иска ти да отидеш при него. В Япония. Мъжът е отшелник, не обича да пътува. Говори се, че рядко напуска мезонета си.

-      За кого се мисли, за Хауърд Хюз171 ли? - Нина се намръ­щи и претегли наум възможностите си. От една страна, си има­ше достатъчно работа и без подобно пътуване, от друга - това беше възможност най-накрая да разкрие тайната на статуетки­те... - Как се е сдобил с тях?

-      Както изглежда - на черния пазар.

Гласът ѝ се изпълни с отвращение.

-      Можем ли да се доверим на този човек? Купуването на откраднати антики от черния пазар не е най-етичното нещо на света.

-      Господин Такаши може да е ексцентричен - започна Пе­нроуз, - но също така е главен участник в няколко благотво­рителни програми на Обединените нации. ООН определено му има доверие. Освен това ни обеща, че ще върне другите две фигури на страните им. Но първо иска ти да ги проучиш, да потвърдиш, че са автентични - а и желае да ти разкаже всичко, което знае за своята статуетка.

-      Разполагаме с онези невероятни нови изобретения, нарече­ни телефони. Чувал ли е за тях?

Себастиан Пенроуз се усмихна.

-      Какво да ти кажа, Нина? Може би просто ти е фен. Нашето мнение е, че определено трябва да отидеш. Обезопасяването на статуетките ще успокои доста притеснени хора по света, а в същото време ти можеш да научиш нещо ново за тях.

Колкото и да не искаше да си го признае, той беше прав.

-      Наистина ли е готов да върне другите фигури на Египет и Перу? Без никакви условия?