- Така изглежда. Главната му цел е била да си възвърне своята статуетка, но е купил другите две, за да ги предаде в правилни ръце.
- Колко е платил за тях?
- Не знам, но... предполагам, че сумата е била огромна.
- Пари, които в момента се намират в джоба на Стайкс. Чудесно - намръщена, констатира Уайлд. - Кога иска да се срещнем?
- Това зависи от теб - обясни Пенроуз, - но от гледна точка на АСН колкото по-скоро, толкова по-добре. Така или иначе, щом статуетките вече не са на пазара, имаме един проблем по-малко, за който да се тревожим.
Нина взе решение.
- Добре, ще се срещна с него. Когато приключа с това, мога да се съсредоточа върху разкопките на Атлантида.
Пенроуз кимна.
- Добър избор. Ще уведомя господин Такаши.
Мъжът напусна офиса, а Уайлд вдигна слушалката на телефона.
- Лола, искам да ми запазиш полет.
* * *
На половин свят разстояние, Еди беше приключил своя полет и сега пътуваше е такси през оживените улици на Хонконг. Бе посещавал няколко пъти бившата британска колония, но винаги оставаше изумен от енергията и жизнеността, които кипяха на острова, тук беше рай за правенето на сделки и бързото действие. Хонконг бе авангард на нов Китай, суровият предприемачески капитализъм работеше с такова темпо, че шокираше дори и американците. Всеки, който не дращеше със зъби и нокти по пътя си, бързо биваше прегазен от останалите.
Този път шумотевицата от града не беше нищо повече от фон за Чейс. Можеше да мисли само за едно нещо. Таксито го остави на ъгъла, близо до адреса, който беше дал, оттам си запробива път като ледоразбивач през тълпите, изпълнили тесните, пълни е рекламни плакати улици, за да достигне до една определена врата. Намери звънеца на апартамента и го натисна. След известно време някаква жена заговори на кантонски.
- Еди Чейс е - съобщи мъжът.
Гласът веднага заговори на английски:
- Ти успя. Влизай. Шести етаж, отляво. - Механизмът на вратата изщрака и йоркширецът влезе в сградата.
Нямаше асансьор, така че пое по тясното стълбище. Една жена отвори вратата на шестия етаж и му каза:
- Влизай.
Нямаше как да сбърка гласа шкурка, но собственичката му беше коренно различна от онова, което си беше представил. Като за начало името ѝ го бе заблудило, че е от бялата раса, но ниската, скелетоподобна жена с прическа като каска имаше китайско потекло. Също така беше по-млада - около петдесет години, а не доста след пенсионната възраст, както подсказваше гробовното ѝ грачене.
- Не изглеждам така, както очакваше, а? - попита го тя и му направи жест да влиза. - Майка ми беше китайко-германка, омъжила се за холандски американец. Забъркана съм от доста май.
По-скоро си забъркана от много пепелници, помисли си Еди, когато всепроникващата воня на застоял цигарен дим го удари в носа, но не каза нищо на глас. Скарбър затвори вратата и го последва във всекидневната. Стаята беше скъпо обзаведена с изчистени черни и бели мебели, през прозореца се виждаше малка част от пристанището. Жената го покани да седне на едно стилно, но както се оказа, доста неудобно кожено канапе.
- Е, вече си тук, малчо. Предполагам искаш да знаеш какво трябва да направиш за мен, за да ти кажа как да намериш Александър Стайкс.
- Мина ми през ума.
Скарбър запали цигара, след което предложи и на него.
- Желаем да свършиш нещо за нас.
- Нас? - учуди се Еди, докато тя му предлагаше огънчето на скъпата си запалка.
- Хората, които представлявам. Имаме общ враг.
- Стайкс?
Жената поклати глава.
- Той е само част от проблема, но не представлява особен интерес за нас.
- За мен - да.
- Знам. Ето защо моето предложение ще е от полза и за двама ни.
Еди се наведе и издиша кълбо дим.
- Изплюй камъчето по-бързо. Каква е работата?
Скарбър бавно закрачи през всекидневната, като след себе си оставяше виеща се димна следа.
- Стайкс открадна нещо от съпругата ти - три каменни фигури.
Чейс замръзна.
- Онези статуетки? - изсъска той. - Да го вземат мътните! Знаеш ли колко много хора умряха заради тези шибани проклетии... Да не би да искаш да ти ги донеса?
- Не. Не искаме да ни ги донесеш. Искаме да ги унищожиш.
Отне му секунда, докато осъзнае казаното.
- Това повече ми допада.
- И двамата знаем, че статуетките притежават необикновени способности - качества, които може да бъдат много опасни, ако попаднат в ръцете на грешните хора. Не можем да позволим това да се случи.