- Добър ден, доктор Уайлд - поздрави я той. В английския му се усещаше слаб акцент от Западното крайбрежие. - Казвам се Коджима Кеничи и съм секретар на Такаши сан202. Надявам се да сте пътували добре.
- Да, благодаря ви. - Нина беше изключително приятно изненадана, когато пристигна на летище „Джей Еф Кей“ и разбра, че е била прехвърлена в първа класа, благодарение на Такаши.
- Радвам се да го чуя. Моля, последвайте ме. Не се тревожете за багажа си, ще бъдете закарана до хотела си след срещата. - Последва още един поклон, след което влязоха през входа. Жената следваше секретаря по петите.
Коджима я поведе през мраморното фоайе към рецепцията, зад която Нина се изненада, че не стои човешко същество. Рецепционистката беше робот, проектиран да изглежда като млада и красива японка. Илюзията бе толкова убедителна, че Уайлд осъзна странния факт едва когато стигна до бюрото. Сдървените движения и стъклените очи на репликанта я накараха да се почувства неудобно. Роботът се обърна към нея и заговори на японски с висок, момичешки глас.
- Ъъ... какво трябва да направя? - обърна се въпросително към Коджима, който явно беше развеселен от нейното объркване.
Машината се поклони и заговори отново, този път с отчетлив нисък глас:
- Извинете, мадам. Не знаех, че говорите английски. Бихте ли ми казали името си, моля?
- Нина Уайлд? - неубедително отговори жената.
Устата на робота се разтегна в усмивка.
- Благодаря ви! Господин Такаши ви очаква. Моля, вземете вашия пропуск и го носете през цялото време, докато сте в сградата. - Ръката посочи към малък прорез в мраморния плот, откъдето изскочи ламинирана карта с името на Нина и нейна фотография, която навярно, жената осъзна с безпокойство, беше направена преди няколко мига от камера в едно от очите на робота. Тя взе пропуска, който беше още топъл, и го закачи за сакото си. - Моля, насочете се към асансьор номер едно - каза човешкото подобие. - Пожелавам ви приятен ден.
Нина бързо се отдалечи от бюрото.
- Това беше... зловещо - констатира тя. - Няма ли, знаете, истински хора, които да вършат тази работа?
Коджима Кеничи се усмихна.
- „Такаши Индъстриз“ е световен лидер в роботиката. Един от най-добрите начини да тестваме нашите нови технологии е да ги пускаме на фронтовата линия, както се казва. Също така Такаши сан наема само най-добрите и най-умни специалисти - той смята, че да дадеш на такива хора прислужническа работа си е чиста загуба на потенциал.
- Аха - изхъмка уклончиво Уайлд и се зачуди как би реагирала Лола, ако някой наречеше работата ѝ „прислужническа“. Нина смяташе, че е най-добре да осигуриш на един човек работа и заплата, вместо да изхарчиш бог знае колко много пари за построяването на чудат робот, който да върши същите задължения, но тогава се усети, че навярно това беше една от причините тя да не е начело на мултимилиардерска компания. - Преди да се срещна с господин Такаши, трябва ли да знам нещо специално? Нямах много време да се запозная с японския етикет.
Стигнаха до асансьорите, единият от тях беше отделен от останалите и охраняван от двама мъже в униформи, които, за огромно успокоение на Нина, бяха истински човешки същества, а не роботи.
- Не се безпокойте за това, доктор Уайлд - успокои я Коджима. - Вие сте почетна гостенка на Такаши сан. Ще трябва доста да се постараете, за да го обидите.
- Няма да давам всичко от себе си, обещавам. – Стигнаха до охранителите. Нина очакваше да проверят самоличността ѝ, но вместо това мъничка лазерна светлина затанцува за кратко върху баркода на пропуска ѝ. Липсата на аларми и сирени задоволи двамата мъже и те ѝ позволиха да мине, като преди това ѝ се поклониха.
- Това е личният асансьор на Такаши сан - обясни Коджима. Вратите се отвориха и двамата влязоха в кабината. Въпреки височината на сградата, в нея имаше само три бутона. Секретарят натисна най-горния. - Обслужва единствено гаража, фоайето и мезонета. Но... - продължи мъжът, когато асансьорът започна да набира скорост, а стомахът на Нина се сви - ...Такаши-сан рядко го използва в последно време.
- Значи, е истина, че почти не напуска мезонета си? Защо?
- Не мога да говоря от негово име, но съм сигурен, че ще получите отговор на въпроса си, ако го попитате.
Това беше интересно, но Нина имаше много по-важни въпроси за индустриалеца отшелник. Не след дълго асансьорът спря.