- Моля, последвайте ме - прикани я Коджима.
Стените във вестибюла на мезонета бяха декорирани със светли панели и контрастиращи им греди от тъмно дърво, подът беше лакиран и излъскан до съвършенство. Обстановката беше неприветлива и минималистична, но за създаването ѝ навярно бяха изхарчени изключително много пари. Прозорците от едната страна разкриваха прострелия се залез; в далечината стърчеше белият връх на вулкан Фуджи.
- Гледката е невероятна - каза Нина и се почувства леко замаяна.
Минаха през няколко помещения, преди да стигнат до края на коридора. Коджима почука на двойна дъбова врата, почака няколко секунди, докато получи отговор от вътре, и я отвори. Отново се поклони и направи знак на докторката да влезе.
Стаята, в която се озоваха, беше широка колкото целия небостъргач, прозорците от трите страни осигуряваха панорамен изглед към града. Въпреки размера си тя беше слабо обзаведена, имаше повече саксийни растения, отколкото мебели. Основното в помещението бяха голямото бюро и елегантният стол пред него.
Такаши Сейджи се намираше на мястото си зад бюрото.
Фотографията, която Нина беше видяла на уебсайта на компанията, определено беше стара. Пред нея стоеше мъж на около седемдесет, с поне двайсет години повече от онзи на снимката. С изключение на сивите кичури над ушите Сейджи беше плешив, бръчки и торбички рамкираха очите му и ги правеха да изглеждат като малки сънени прорези. Въпреки това нямаше и следа от умора в погледа, който посрещна Уайлд. Домакинът се изправи и разкри леко прегърбена, но все още силна фигура.
Коджима съпроводи докторката до бюрото и каза нещо на Такаши на японски. Жената разпозна името си сред думите. Старецът не отговори, само се поклони толкова ниско, че Нина се притесни да не удари главата си в дървената повърхност. Изправи се и заговори на японски, секретарят му превеждаше:
- Добре дошли в Япония, доктор Уайлд. Огромно удоволствие е за мен да сте ми гостенка.
- Благодаря ви, господин Такаши - отвърна жената. - И за мен е удоволствие да съм тук.
Секретарят преведе на шефа си, който седна отново на мястото си и посочи към единствения друг стол в помещението.
- Моля, седнете - покани я Коджима.
Нина се разположи. Обикновеният дървен стол изглеждаше също толкова аскетичен, колкото и всичко останало в стаята, но се оказа изключително удобен.
- Желаете ли нещо за пиене, преди да започнем? - попита Коджима. - Чай, кафе?
- Не, благодаря, не желая нищо - отговори тя. - Искам да минем по същество.
Сейджи издаде доволен звук, още преди Коджима да му преведе казаното от нея. Значи, разбираше английски?
- Такаши сан ви харесва - преведе ѝ последващите думи на шефа си младият човек. - Японците са обсебени от протокола, но заради него се губи прекалено много време и се забавя работата.
- На моята възраст времето е по-ценен ресурс дори и от парите - добави домакинът. Въпреки силния акцент, английският му беше правилен. Усмихна се леко. - Извинете, доктор Уайлд. Да се води разговор с преводач, е още едно от протоколните изисквания. Но след като виждам, че вие, също като мен, не търпите подобни правила, можем да продължим дискусията си доста по-ефективно.
- Какво щяхте да направите, ако бях помолила за кафе? - попита Нина закачливо.
- Щях да продължа да говоря през секретаря си, докато не се почувствате напълно удобно тук. Но това няма значение сега. Дошли сте по определена работа, така че нека я обсъдим. - Домакинът кимна към Коджима, той се поклони и се отправи към далечния ъгъл на стаята. - Предполагам, имате много въпроси.
- Така е - отвърна Нина. - Обявихте, че притежавате една от статуетките. Откъде е дошла тя?
- Коджима кун211 може да ви предостави в писмен вид цялата ѝ позната история, но казано накратко, фигурата е дошла от Тибет в Китай по времето на император Ченхуа222 от династията Мин.
Тибет беше един от най-далечните - и последни - аванпостове на Атлантската империя. Това съвпадаше с теорията на Уайлд, че атлантите поради някаква причина са пръснали статуетките колкото се може по-далече една от друга.
- Петнайсети век предполагам?
- Да. После е била във владение на следващите императори до японската окупация в Китай преди Втората световна война233. Тогава е донесена в Япония заедно с други ценности, където е била в ръцете на редица частни колекционери, преди да се сдобия с нея през 2002 година.
- Какъв беше вашият интерес към нея? - Нина беше решила да пипа меко и да избягва темата за специалните качества на фигурата, освен ако Такаши не започнеше пръв. ООН може и да се доверяваше на този мъж, но нейното мнение все още беше резервирано.