- Каква приятна изненада - започна чернокожият. Дълбокият му глас беше изпълнен със злорадо задоволство. - Еди Чейс.
Оплешивяващият англичанин вдигна поглед.
- Охо, к’во ста’а - отвърна той с остър йоркширски акцент. - Как е лицето?
Буду се намръщи и белегът му промени своето местоположение.
- Излекувано е.
- Кой е пластичният ти хирург? Доктор Франкенщайн ли?
Директорът на затвора гневно щракна с пръсти и пазачът срита Еди в хълбока. Щеше да му нанесе още един ритник, но Буду го спря.
- Остави го - изръмжа зимбабвиецът, след което прокара върха на мачетето по пода; звукът беше неприятен като стържене на нокти по черна дъска. - Имам намерение да се позабавлявам с него.
Еди притисна натъртените си ребра.
- Организираш голямо парти с торта и желе за мен ли?
- Единственото, което ще организирам за теб, е изхвърлянето на трупа ти в септичната яма - отвърна Буду и отново застърга с мачетето по каменния под. - Причини ми доста неприятности, Чейс - и в личен, и в професионален план. Да прекараш онези престъпници през граница, изглеждах като глупак пред президента. Отне ми доста време, докато си възвърна доверието му.
- Да напуснеш страната, ’щото не искаш близките ти да бъдат изнасилени и убити, не те прави престъпник.
Буду изсумтя саркастично.
- Ако си срещу президента, значи, си срещу закона. В страната ми има прекалено много престъпници - този затвор е пълен с тях. Трябва да се оправяме някак си. Да пипаме с твърда ръка. - Мъжът млъкна за миг, за да се наслади на един писък, който се понесе от стаята за мъчения. - Като в случая с твоя приятел Струтър. Онова куче на войната, което всява размирици и осигурява наемници за престъпниците. Такива като теб, Чейс.
- Вече не съм наемник, друже. Смених професията.
- И аз така чух. В Зимбабве също получаваме новини от света, независимо лъжите, които се носят за нашата страна. Ожени се за американка, нали? Моите съболезнования. - Чернокожият се засмя гръмогласно. - Също така чух, че си имал някакви неприятности, тъй ли е? Издирван си за убийството на офицер от Интерпол! Едва не се поддадох на изкушението да те предам в ръцете им. Но тогава... - обърна лицето си към затворника, за да му покаже обезобразената си буза - ...се сетих, че ми причини това.
- Удоволствието беше мое - отвърна му Еди със сардонична усмивка на лице.
- Съвсем скоро удоволствието ще е мое. - Буду се приближи до него, продължаваше да почуква с мачетето по пода. Нареди на пазача:
- Дръж го.
Еди получи нов ритник, доста по-силен от първия. Докато се опитваше да си поеме въздух, нападателят му го хвана здраво и го притисна в стената.
- Така - започна Буду с нещо средно между усмивка и озъбване. Вдигна острието и сряза единия от мръсните парцаливи ръкави на Еди - както и кожата под него. Платът се обагри в тъмно червено.
Англичанинът потисна напиращия в него болезнен вик.
- Шибан педераст!
- Когато разбрах, че си бил арестуван, наострих мачетето си. Специално за теб.
- Надявам се също така да си го стерилизирал - отвърна му Еди, когато пазачът го пусна. - Не искам да пипна нещо. - Огледа раната си. Буду не се шегуваше, че оръжието е било точено наскоро; острието бе лизнало едва ръката му, но това беше достатъчно, за да отвори дълбока рана в нея.
Чернокожият отново избухна в смях.
- Разочарован съм от теб, Чейс. Знаеше, че си мъртвец, ако отново се върнеш в Зимбабве - не ме разбирай погрешно, адмирации за смелостта ти - но е било глупаво да го сториш толкова открито. Наблюдавахме всички контакти на Струтър. Да не си мислеше, че сме те забравили? - Буду посочи към лицето на Еди. - Брада! Това ли ти е маскировката? Много тъпо от твоя страна. Навярно престоят ти в Америка, с всичките му там удобства покрай брака... забравил си какъв е светът в действителност.
- Не съм - възпротиви се англичанинът. Буду тъкмо щеше да каже нещо, когато на прага на килията се появи някакъв чиновник и направи знак, че желае да разговаря с директора на затвора. Двамата мъже си обмениха няколко думи и погледнаха към Еди подозрително, преди командирът на милицията да се присъедини към тяхната sotto voce21 дискусия.
След малко Буду изпусна едно остро „Ха!“ и като размахваше небрежно мачетето, се обърна към англичанина:
- Къде е, Чейс?
- Кое? - учуди се Еди, лицето му беше превъплъщение на невиността.