Нина се вторачи в предметите зад стъклото. Бяха съвсем обикновени: груби фигури с примитивна резба, направени от необикновен пурпурен камък. Едната беше разделена на две - лявата и дясната ѝ част бяха прикрепени с ластици. В сравнение със съкровищата в помещението, тези тук изглеждаха като попаднали погрешка.
Уайлд обаче знаеше, че въобще не е така. Статуетките представляваха проводници на земна енергия, която, попаднала в правилните ръце, в нейните ръце, би дала невероятни резултати. Разделени, фигурите сияеха и сочеха към другите си две компаньонки. Когато и трите бъдеха съединени...
Тази беше главната причина, поради която Нина дойде в Япония. Да разбере какво ще се случи, когато триптихът бъде завършен. Преди Стайкс да открадне статуетките, не й се беше открива възможност да го стори.
До този момент.
7
Еди влезе в сградата на „Такаши Индъстриз“, беше облечен в евтин костюм, който купи от Хонконг.
Скарбър му бе осигурила необходимата информация. В този момент Стайкс имаше среща с шефа на компанията в неговия мезонет на петдесетия етаж. Първото препятствие, което трябваше да превъзмогне, беше да стигне до там. Жилището се намираше над корпоративните офиси на компанията - магнатът буквално спеше на работното си място, което според Чейс беше добър начин да се спестят пари от транспорт - а до него се стигаше чрез един-единствен асансьор, който беше постоянно охраняван. Чейс видя двамата униформени, които стояха на пост пред него, със сигурност мястото се наблюдаваше и от камери.
Еди нямаше намерение да ползва този асансьор. Скарбър му беше осигурила вътрешен човек, който щеше да го заведе до трийсетия етаж. След това му оставаха още двайсет, но всяко нещо с времето си...
Англичанинът се насочи бавно към рецепцията.
- Здрасти, дойдох да се видя с... уха! - Чейс се стресна, когато осъзна, че говори на някакво подобие на механичен манекен, а не на млада жена; бързо се огледа наоколо, предположи, че е станал жертва на някаква лоша шега. - Какво е това, Realdoll HQ251?
Роботът се поклони и отговори:
- Извинете, сър. Не знаех, че говорите английски. Бихте ли ми казали името си, моля?
- Ед... хм, Барни Фелпс - запелтечи англичанинът, замаян от смущаващата среща.
- Съжалявам, не ви чух добре - извини се роботът. - Бихте ли повторили, моля?
- Барни Фелпс - каза още веднъж Еди. - Виж, не се обиждай, но предпочитам да говоря с истински човек. Я чакай - добави мъжът, - защо се извинявам на женобот?
На лицето на машината се появи безжизнена усмивка.
- Благодаря ви! Господин Джиро ви очаква. Моля, вземете вашия пропуск и го носете през цялото време, докато сте в сградата. - Машината посочи един малък прорез в плота. Чейс колебливо взе картата, която изскочи от него, и я закачи за ревера си. - Моля, насочете се към асансьор номер дванайсет и слезте на трийсетия етаж. Пожелавам ви приятен ден.
- Щеше да е приятен, ако не се намирах в шибания Запад - измърмори под носа си Чейс и се насочи към асансьорите. - Добре, номер дванайсет...
Оказа се, че няма други желаещи за нагоре, все пак беше краят на работния ден за служителите на „Такаши Индъстриз“. Асансьорът разтвори врати и изсипа пътниците си, Еди се качи в кабината и натисна бутона за желания етаж. Машината го отведе до малко фоайе. Там друг неугледен робот рецепционист стоеше зад малко бюро. За огромно негово облекчение, преди тенекията да има възможност да го заговори, се появи истински човек.
- Господин... Фелпс? - попита той. Беше японец с рядка коса. По челото му бяха избили капки пот, макар помещението да бе климатизирано.
- Същият - потвърди Еди. - А ти трябва да си Джиро?
- Да, да. - Японецът се поклони формално и се огледа наоколо, за да се увери, че никой не ги наблюдава. - Елате с мен, моля.
Чейс го последва надолу по коридора до малък офис. Джиро бързо затвори вратата зад тях, отвори едно чекмедже и с треперещи ръце извади някаква чанта оттам.
- Ще ме уволнят, ако някой научи за това - сподели мъжът. - Че и по-лошо. Дайте ми пропуска си.
Еди го свали от сакото си и му го подаде.
- Какво ще правиш с него?
- Ще ви отпиша от сградата. Ще накарам компютъра да мисли, че сме си тръгнали заедно от тук. Не искам да ме свържат с каквото там правите. - Японецът размени чантата за пропуска.
Чейс я отвори. В нея имаше пистолет - автоматичен руски „Макаров“. Предвид изключително тежките закони за оръжията в Япония, навярно мъжът беше минал през истински ад, за да го осигури. Еди го изгледа изненадан.