- Не ми изглеждаш щастлив, че ми помагаш.
- Не съм. Скарбър ме принуди. Busu ата!261 - изплю обидата Джиро.
- Как да стигна до мезонета?
- Трябва да проникнете в централното ядро. Само два асансьора ходят до върха на сградата - този на Такаши сан и един, който се използва от поддръжката. Вторият обаче се контролира от компютър, така че ще ви се наложи да се катерите.
- Стълбите се наблюдават от камери, нали? - Джиро кимна. - Как да стигна до това централно ядро? - попита Еди и провери пистолета. Беше зареден с деветмилиметрови патрони.
- Роботите чистачи ползват една врата. Ще ви се наложи...
- Чакай малко, какво? Господи, всичко ли е роботизирано тук?
- Трябва да сте много внимателен - продължи нетърпеливо Джиро. - Вратата се отваря единствено за роботите, а те се изключват, ако бъдат доближени от човешко същество. От съображения за безопасност. - Мъжът надраска набързо груба карта на пътя от офиса до сервизния вход. - Като влезете вътре, ще видите асансьор, който ще ви заведе до центъра за обслужване на четиресет и четвъртия етаж. От там... оставате сам.
- На мен ми се струва, че още от тук съм сам - недоволно каза Еди, когато видя, че Джиро се подготвя да си върви. - Ами ако се натъкна на някого?
- В чантата има фалшив пропуск, сложете си го. Правете се, все едно знаете къде отивате, и никой няма да ви обърне внимание.
Чейс извади ламинираната карта. Не можеше да не забележи, че снимката не беше негова - ухиленият младеж с екстравагантна прическа май беше изрязан от реклама в списание.
- Изключително подходяща фотография, дори Памела Андерсън прилича повече на мен.
- Всички вие гайджини изглеждате еднакво. Сега си тръгвам. - Джиро навлече палтото си и забърза навън. - Преди да напуснете офиса ми, се уверете, че никой не ви е видял.
- Няма ли да ми пожелаеш успех? - провикна се Еди след него. Разгледа набързо картата и запомни пътя; закачи фалшивия пропуск за сакото си. Отвори леко вратата. Нямаше никого в коридора. Прибра пистолета и излезе навън.
Слуховете за дългия работен ден в Япония явно бяха истински; макар че краят на работното време беше настъпил, в офисите, покрай които Чейс мина, продължаваше да кипи усилен труд. Стресна се, когато една от вратите се отвори и някаква жена с огромна папка в ръце излетя през нея. За щастие, тя дори не го погледна.
След два завоя се озова пред сервизния вход, който търсеше. Той се оказа по-нисък и по-широк, отколкото очакваше, висок беше метър и двайсет и без дръжка. Имаше голяма табелка, на която пишеше „Влизането забранено“. Системата беше напълно автоматична. В този случай се нуждаеше от робот...
Един се появи в края на коридора. Англичанинът очакваше да види андроид тип „френска прислужница“ с бърсалка в ръка, а не голяма закръглена кутия с простовато „лице“ - две точки за очи и усмихната извивка за уста - и светещи лампички в предната си част. Под туловището на машината бързо се въртяха четки, които оставяха влажна следа след себе си. Тя бучеше и бавно се приближаваше към Чейс. Когато стигна на един метър от него спря. От робота се разнесе глас, който със сервилен тон каза нещо на японски. Мъжът предположи, че го моли да се разкара от пътя му.
Еди отстъпи назад. Машината се раздвижи отново и се насочи към сервизния вход. Мъжът го последва. Оказа се по-лесно, отколкото очакваше...
Тенекията отново спря. Явно сензорите ѝ сканираха всички посоки. Чейс отстъпи една крачка назад. Чудото пак продължи, вратата започна да се отваря. Тя беше голяма почти колкото и него. Еди трябваше да изчака роботът да се прибере изцяло, преди да може да влезе в...
Вратата се затвори рязко зад машината.
- Гръм и мълнии! - изръмжа мъжът. Опита се да пъхне пръсти под вратата, но тя бе станала едно със стената. Ако пробваше да я отвори със сила, щеше да привлече нежелано внимание. Налагаше се да намери друг робот и да се пробва отново. Придаде си зает вид и тръгна надолу по един от коридорите.
Не му отне много време, за да намери друга полирана следа на пода. Последва я и бързо се натъкна на поредната машина. Тази обаче се отдалечаваше от сервизния вход, а не беше ясно колко време щеше да ѝ отнеме работата ѝ. Ако се забавеше прекалено много, Стайкс щеше да си отиде. Как можеше да ускори нещата?
Чейс забеляза, че в задната си част роботът има голям капак, както и вертикална редица сини диоди, най-горният от които не свети. Над тях беше разположен символ - стилизирана вълна. Това беше индикатор за количеството вода, с което машината разполагаше...