- Домо аригато, господин Робото - поздрави Еди и машината спря, когато той се доближи до нея. Мъжът отвори капака и намери под него голям колкото контейнер за отпадъци резервоар, около три четвърти пълен. Роботът заговори, но Чейс не му обърна внимание, търсеше управлението му. От едната страна ма машината имаше малко табло с чувствителни на допир бутони. Единият от тях, заключи Еди от символа върху него, беше за включване и изключване.
В главата на англичанина се заформи план, но му трябваше спокойно място, на което да го осъществи. Огледа вратите по коридора. Една от тях беше тоалетна. Перфектно.
Чейс отстъпи и остави робота да продължи по маршрута си, докато не се изравни с желаната врата - когато това стана, мъжът го настигна, машината започна да го моли учтиво да се отмести, а той натисна бутона за изключване. Тенекията замлъкна, светлините ѝ угаснаха. Еди се огледа наоколо, за да се увери, че никой не го е видял, сграбчи робота и с известни усилия го забута към вратата.
- Не мога да повярвам, че отвличам Ар Ту Ди Ту271 - измърмори си под носа и го натика в помещението.
Тоалетната беше голяма и с фаянсов под, което беше чудесно - това осигуряваше на Чейс достатъчно пространство да работи и канализация, в която да изхвърли водата. Мъжът се напрегна и опита да обърне на една страна робота. Стори го, капакът се отвори и оттам потече течността. Изправи доста по-леката вече машина и отново провери коридора, преди да я извлече навън.
Покатери се в празния резервоар. Натисна бутона за включване, сви се на топка в тясното пространство и притвори капака.
За известно време нищо не се случи. Еди започна да се притеснява, че е повредил машината, но тя довърши самодиагностиката си и рязко се насочи към сервизния вход. Както се надяваше, роботът беше установил, че резервоарът му е празен и трябва да зареди.
Чейс повдигна леко капака, за да надникне навън. Някой мина наблизо, но не толкова, че да попадне в обхвата на сензорите на машината. Служителите тук бяха свикнали с роботите и дори не ги забелязваха.
Тенекията зави и се насочи към сервизния вход. Еди отново се сви и зачака. Чу отварянето на вратата. Машината мина през нея, спря се за миг, все едно знаеше, че води пътник без билет...
...Но бързо продължи напред. Вратата се затвори след нея. Чейс погледна отново навън, но беше посрещнат от пълен мрак. На роботите не им трябваше светлина, за да виждат. В единия от джобовете си мъжът носеше фенерче, но нямаше достатъчно място в резервоара, за да може да го извади. Не му оставаше нищо друго, освен да се наслади на пътуването си до сервизното на четиресет и четвъртия етаж и да се надява, че ще успее да излезе от машината, преди тя да презареди водния си резервоар.
Над електрическото жужене на робота се чу боботенето на друго оборудване. Машината се разтресе, когато мина през някаква неравност. Последва малка пауза, след което Еди усети друг вид движение. Намираха се в асансьор, който се изкачваше нагоре.
Пътуването бързо приключи и роботът напусна кабината. Чейс повдигна капака. Този път навън имаше светлина, макар и слаба. Мъжът видя други тенекии, които се търкаляха между най-различни машини, за да презаредят своите запаси от вода и почистващи препарати и да изхвърлят отпадъците си, преди да се върнат при асансьора и да поемат към етажите и своето безкрайно робуване.
Еди изскочи от робота и се насочи към участък от етажа, който беше ограден с жълти ленти: безопасна пътека за ремонтните работници. Огледа се наоколо и остана доволен, че е успял да се измъкне, преди да бъде обезглавен от някоя метална ръка. Намираше се в централното ядро на небостъргача, шахтите на асансьорите трябваше да са наблизо. До слуха му достигна металическото боботене на бързодвижеща се асансьорна кабина. Тръгна по посока на звука и отвори една от вратите... за да се озове на ръба на направена от човешка ръка пропаст.
- Шахта и мат. - Чейс надникна предпазливо надолу. Шахтите на осем асансьора потъваха в мрака, осветявани единствено от малки кръгли лампички, разположени срещу вратите във вдлъбнатини в стената.
Съскането на бързодвижещи се кабели и въздушното течение го принудиха да се дръпне назад от ръба - една кабина прелетя като ракета и спря няколко нива по-нагоре. Еди се намираше на шест етажа от петдесетия, но тази редица от асансьори ходеше само до четиресет и деветия. На него му трябваше такъв, който да стига до последния...
Близо до пътеката намери упътване във формата на диаграма върху една електроразпределителна кутия. Текстът беше на японски, но числата бяха достатъчни, за да разбере написаното. Имаше две основни редици с асансьори, с по осем шахти във всяка - и още две шахти отделени от другите. Първата, предположи Еди, беше личният асансьор на Такаши, а другата - сервизният, който водеше до машинното над мезонета. Тръгна към втория.