Оказа се, че шахтата на сервизния е по-тясна от останалите. Кабината, която в момента беше някъде долу, би побрала трима или четирима души. Кабелите бяха неподвижни, което си беше добре за момента - Еди можеше да ползва гредите, които съставляваха рамката на шахтата, за да изкатери оставащите шест стажа. Или по-точно останалите седем етажа. Ако отидеше в машинното над мезонета, имаше доста голям шанс да остане незабелязан и да намери по-добър път до целта си.
Значи трябваше да изкачи седем етажа. Прескочи предпазния парапет, хвана се за една от гредите, покатери се нагоре по нея, докато не се улови за следващата подпорна греда. За по-малко от половин минута стигна до следващото ниво. Оставаха още шест. Следващият етаж му отне същото време за преодоляване, но на гретия се забави повече - тялото му започваше да се изморява. Не от катеренето идваше затруднението, а от усилията да се задържи за гладката стомана. Само хватьт на ръцете и краката му го предпазваше от едно доста продължително падане.
Останаха му още три етажа. Еди направи почивка, за да даде възможност на мускулите си да се отпуснат. Извади фенерчето от джоба си и го насочи нагоре. Видя вратите, които водеха до мезонета... около тях имаше допълнително окабеляване. Аларми. Решението му да отиде първо до машинното беше правилно.
Закатери се отново. Подпорна греда, изтласкване, притегляне с едната, а после и с другата ръка, застопоряване, вдигане на крака, повторение на всичко. Болките в дланите му се завърнаха...
Отдолу се разнесе метално щрак и ехо от набираща скорост машина... кабелите се раздвижиха.
Асансьорът се изкачваше.
По дяволите! Чейс погледна надолу и видя как малките светлинки изчезваха една след друга, когато кабината ги подминаваше. Намираше се някъде на двайсет етажа под него - и набираше скорост.
Мъжът беше на средата между нивата. Нямаше как да се изкатери до следващия етаж, преди машината да го достигне, а ако се опиташе да се върне, най-малката грешка можеше да му коства живота.
Нямаше избор. Плъзна се на една страна, пусна се, падна...
Прелетя близо два метра и половина и се хвана за тясна стоманена греда. Използва краката си, за да поемат удара, но въпреки това беше разтърсен от невероятна болка в стъпалата, коленете и хълбоците. За миг се залюля, но бързо се хвана за подпората, завъртя се и се оттласна обратно към стената...
Единият му крак се подхлъзна.
Обзе го страх. Задращи с нокти по металната рамка, пръстите му отчаяно търсеха нещо по гладката стомана, за което да се хванат...
Накрая намериха вдлъбнатина, направена от удар на друга греда по време на строителството на шахтата. Намести пръстите си там, това се оказа достатъчно, за да възстанови баланса си.
Вече и двата му крака бяха на гредата, но кабината се намираше само два етажа по-долу от него и наближаваше...
Еди се изпъна и доколкото му беше възможно, притисна тялото си в стената, точно когато асансьорът се изравни с него. Мъжът прибра корема си и задържа дъх, главата му беше извърната на една страна. Намираше се толкова близо до кабината, че копчетата му изтракаха в нея. Всичко свърши за миг, машината спря на четиресет и деветия етаж. Тракащите кабели замлъкнаха.
Чейс въздъхна от облекчение и едновременно с това се ядоса. Кабината беше блокирала пътя му. Единственото, което можеше да стори, беше да чака и да се надява, че онзи, който се бе качил с нея, не е нощна смяна.
За щастие, измина само половин минута, преди да се чуе ново щрак, което го предупреди, че асансьорът се готви да тръгне отново. Еди се притисна в стената и потрепери, когато кабината премина бързо край него - този път в действителност му откъсна едно копче. Можеше да е много по-зле: да му изтръгне зърното на гърдата или един по-важен израстък в долната част на тялото му. Не му се мислеше. Изчака асансьора да се оттегли на безопасно разстояние и продължи своето катерене.
Петдесети етаж, кратка почивка... насочи се към върха.
Застана до вратите и ги освети с фенерчето си. Не видя никакви аларми. Имаше заключващ лост, който дръпна надолу. Механизмът изтрака и едната врата се отвори едва. Еди навря ръцете си в пролуката и раздалечи двете крила на асансьора.
Също както сервизното отделение, и най-горният етаж на небостъргача беше слабо осветен, но Чейс виждаше добре. Подобно на много други високи сгради, това ниво беше предназначено за обикновените, но изключително важни функции като климатизация и осигуряването на вода за по-долните етажи. Мъжът навлезе още по-навътре в лабиринта от жужащи машинарии, като осветяваше с фенерчето си различни части на помещението. Търсеше някакъв проход, който да води до междуетажното пространство на машинното и мезонета...