Близо до климатичната инсталация намери капак в пода. Отвори го и насочи лъча на фенерчето си във вътрешността му.
Там беше тясно и прашно, близо шейсет сантиметра високо. Виждаха се безброй змиевидни вентилационни маркучи, които обслужваха мезонета. Истинска теснина, но Еди беше влизал в доста „по-стегнати“ места. Плъзна се през отвора в пода и запълзя към най-близката вентилационна шахта.
Оказа се, че тя е прекалено малка, за да успее да мине през нея, но един бърз оглед с фенерчето му разкри няколко дебели маркуча наблизо - навярно обслужваха по-големи вентилационни системи. Последва един от тях, докато той не го отведе до решетка в пода. Точно това търсеше! Трябваше само да откачи маркуча, след което да развие винтчетата или да изрита скарата и щеше да се озове в мезонета.
Чу гласове. Имаше някой в стаята под него. Трябваше да намери по-подходящо място, от което да проникне. Тъкмо щеше да продължи напред, когато осъзна, че хората долу говореха на английски. Обзе го любопитство и надникна през решетката. Намираше се над спартанска всекидневна, в която млад японец в скъп костюм говореше на някого.
- Това няма да е проблем - каза костюмарът. - Всички работим за една цел, така че няма нужда да се притесняваш за подробности.
- Благодарение на подробностите съм още жив - чу се друг глас.
Еди изтръпна и го обзе гняв; усети прилив на адреналин. Стайкс! Нямаше грешка, това беше премереният, арогантен глас на бившия офицер на САС.
Скарбър не го беше излъгала: врагът му бе тук, в този момент. Почувства тежестта на оръжието в джоба си и без да се замисли, посегна към него. Един изстрел през решетката и онзи щеше да е мъртъв...
Чейс се насили да не го прави. Да, можеше да убие Стайкс, но все още не беше измислил по-пряк път за бягство от пълзенето във вентилационната шахта и спускането петдесет етажа надолу. Пък и беше задължен на Скарбър. Бившата агентка на ЦРУ бе изпълнила своята част от сделката, като му даде местонахождението на Стайкс, така че той трябваше да стори същото и да се опита да унищожи статуетките.
Премести се така, че да види целта си. Александър седеше безгрижно в кожен фотьойл, на малка масичка пред него имаше чаша с уиски. Еди познаваше добре надменното му, самодоволно изражение... Йоркширецът изпитваше частично удовлетворение от факта, че аристократичните черти на копелето бяха загрозени - от челото през русата му коса преминаваше дълбок белег от куршум.
Стайкс се беше настанил удобно, навярно смяташе да поостане. Това беше добре за Чейс, даваше му достатъчно време да намери статуетките, преди да изчисти някои стари сметки.
Еди запълзя отново напред, търсеше друга вентилационна...
- Доктор Уайлд е с Такаши сан в момента - чу се гласът на японеца.
Какво? - едва не извика Чейс от изненада, но бързо съумя да си прехапе езика. Нима Нина беше тук? Обзе го копнеж да я види... но и безпокойство. Какво търсеше съпругата му тук, заедно със Стайкс? Наведе се по-близо до решетката, за да може да чува по-добре.
- Съвсем скоро тя ще съедини статуетките - продължи мъжът. - Тогава ще станем свидетели на истинската им сила... и планът ни ще влезе в действие.
- Отне ви прекалено много време - възрази Стайкс. - Дадох фигурите на Групата преди три месеца.
- Търсихме алтернативи.
- Знаехте, че доктор Уайлд може да накара статуетките да работят, но въпреки това се втурнахте да търсите някой друг със същите способности. Казах ви, че тя е най-добрият избор и няма да устои на шанса да научи нещо повече за тях. Те са я обсебили - готова е на всичко. Работата винаги е била на първо място за нея.
Другият мъж кимна.
- В такъв случай тя е от изключителна важност за Групата.
Стайкс отпи от питието си.
- Само ако статуетките наистина вършат онова, което предполагаме.
- Скоро ще разберем. Такаши сан ще се види с теб после. Междувременно трябва да се връщам при него. - Мъжът се поклони и напусна стаята. Александър отпи още една глътка от питието си, след което със сардонично изражение на лицето се изправи и излезе от полезрение.