Еди не помръдваше, но за сметка на това умът му препускаше. Нина работеше с новите работодатели на Стайкс. Не можеше да повярва. Колкото и да не искаше да си го признае, съпругата му наистина беше обсебена от работата си. В миналото често имаха проблеми заради тази нейна отдаденост. Но дори това не беше достатъчно оправдание, за да се захване със Стайкс. Просто не беше възможно.
Или беше?
И в двата случая трябваше да я намери.
Продължи да търси по-добро място, от което да проникне в мезонета.
8
Такаши отвори витрината.
- Заповядайте, доктор Уайлд. Нека разберем дали легендата е вярна. Моля, вземете ги.
Нина усети, че сърцето ѝ галопира в гърдите. Знаеше какво да очаква от статуетките поотделно, но какво щеше да се случи, когато ги съедини, можеше само да гадае.
След миг това щеше да се промени. Щеше да разбере.
Уайлд протегна ръка и колебливо взе фигурата, която беше намерила в Пирамидата на Озирис. Тя засвети ярко.
Такаши не изглеждаше изненадан от този факт, но наблюдаваше с огромен интерес случващото се.
- Както вече ви разказах, през целия си живот съм бил завладян от мистерии като фъншуй - обясни той. - Небостъргачът беше построен върху пресечна точка на драконови линии. Подобно място притежава огромна сила. Но вие знаете този факт.
Нина разгледа внимателно статуетката. Повърхността ѝ беше обвита от трептяща светлина, която беше най-ярка от страната, обърната към нейните компаньонки. Създаваше се впечатление за лъч, благодарение на който онзи, който използваше фигурата - такъв като нея, чието биоелектрично поле позволяваше на тялото да канализира различни видове енергия - можеше да намери останалите.
Сега, когато най-накрая бяха заедно... тайната им щеше да бъде разкрита.
Нина взе статуетката на Такаши. Тя също засия. Доближи я до другата - рамо о рамо - и те се съединиха. Светлината стана по-интензивна, лъчите на двете фигури се сляха и посочиха към последната. Жената прегърна сглобката и посегна към нея...
Третата фигура също засвети: фактът, че беше разделена на две части, не намаляваше мистериозните ѝ качества. Нина се развълнува, нямаше търпение да довърши триптиха; през нея като че ли премина електрическа възбуда от предстоящото откритие.
Буквално беше електрическа, осъзна Уайлд. Усещаше слабо гъделичкане по дланите и тялото си, все едно ток с ниско напрежение преминаваше през тях. Чувството не беше нито болезнено, нито неприятно, но бе сигурен знак за нещо невероятно.
Нина погледна към Такаши. Мъжът се беше вторачил прехласнато в светещите каменни фигури. Прошепна нещо на японски, толкова бе погълнат от случващото се, че беше забравил, че гостенката му не говори езика.
- Съединете ги - нареди той. - Трябва да видя!
Уайлд се чувстваше по същия начин като него. Внимателно взе разделената на две статуетка в ръката си и я доближи до другите, само след миг трите щяха да са отново свързани в едно от векове насам...
Докоснаха се.
Нина беше запратена в друг свят.
Ефектът беше мимолетен, защото заради шока от преживяването тя прекъсна връзката между статуетките... но за сметка на това беше поразителен. За миг Уайлд бе почувствала как умът ѝ напуска своя телесен затвор. Не беше просто бягство от тялото, а експанзия, простиране из стаята, надолу по цялата сграда, целия град и земята под него.
Някак си бе почувствала... живота.
Усещаше присъствието на Такаши на няколко сантиметра от себе си, както и на други, отдалечени от нея, които се намираха горе, наоколо, долу. Не чувстваше само човешките същества, но и птичките, които почиваха върху машинариите на покрива на небостъргача, растенията в офиса на Такаши, насекомите и плъховете в техните скривалища в сградата, ливадите около небостъргача - а и отвъд тях, всичкия кипящ живот в Токио. Нина беше нишката, която обединяваше всяка една твар в необясним съюз, в странно единство.
Имаше и едно друго чувство, също толкова непонятно, което тревожеше душата ѝ. То се намираше надалеч, но също беше част от нея... част от цялото. Можеше да го усети със сетивата си...
Изведнъж всичко изчезна, съзнанието ѝ се върна към реалността, шокът я погълна. Инстинктивно потърси опора във витрината и изпусна статуетките...
Те не паднаха.
Някога фигурите спираха да светят веднага щом Нина отдръпнеше ръката си от тях. Сега обаче продължиха да сияят... както и да левитират във въздуха. Бавно започнаха да се отделят една от друга. Домакинът и гостенката наблюдаваха внимателно случващото се, жената с изумление, а магнатът с...