Облекчение?
Светлината бързо се стопи. Фигурите тръгнаха да падат на пода - първо се движеха като в забавен каданс, после ускориха...
Със сподавен писък Нина хвана двете от тях, Такаши се втурна напред, за да улови последната. Жената се подпря на витрината, беше останала без дъх. Двойката статуетки в ръцете ѝ пак засияха, но не така, както преди малко.
- Какво, по дяволите, се случи? - учуди се Уайлд, едва успяваше да си поеме въздух.
Коджима връхлетя в стаята и се запъти към шефа си, но Такаши бързо му направи знак, че не е сега моментът, и върна цялото си внимание върху Нина.
- Усетихте го, нали? - попита я нетърпеливо той. - Кажете ми! Какво почувствахте?
- Не знам - отвърна жената, беше объркана. - Това... Нямам представа как да го опиша, просто... беше съкрушително. Статуетките... те се носеха във въздуха! Как въобще е въз- можно това?
- Диамагнетизъм - обясни ѝ Такаши.
Нина премига.
- Какво?
Магнатът изглеждаше доста спокоен, предвид случилото се току-що.
- Що за чудо е това? Аз съм археолог, а не физик.
Коджима ѝ предложи кратко обяснение:
- Върху всички вещества в природата може да се въздейства с помощта на магнитни полета, дори на онези, които смятаме, че не се поддават на тях. Един влак може да бъде левитиран с магнити - но с достатъчно сила се създават условия за левитиране на животно, дори и човешко същество. Диамагнетизмът е името на това свойство.
- Вие заредихте статуетките със земна енергия – продължи Такаши. - За няколко секунди те задържаха този заряд - и летяха върху енергийните полета на самата планета. Ефект, който очаквахме. Но... - призна той - ... да го видя с очите си, беше... изумително. - Погледна към фигурата, която стискаше в ръцете си.
- Чакайте малко, предвидили сте, че това ще се случи? - помита Нина. Смайването ѝ бързо биваше изместено от усещането, че е била изиграна: явно Такаши знаеше много повече, отколкото казваше.
Мъжът наведе глава.
- Извинете, доктор Уайлд. Имахме определени очаквания, но наистина нямахме представа какво ще се случи, когато съедините статуетките.
- Казвате „ние“ - подхвана го Нина. - Кой друг знае за това?
Магнатът се направи, че не е чул въпроса ѝ.
- Какво почувствахте, докато държахте фигурите в ръце?
- Първо вие ми отговорете.
Домакинът се ядоса, че някой си е позволил да го предизвика в собствения му дом, но бързо възвърна самообладанието си.
- Член съм на... група, която вярва, че земната енергия е ключът към бъдещето на света. Търсим начин да впрегнем неизчерпаемата ѝ сила в полза на човечеството и да я задържим далеч от онези, които биха злоупотребили с нея. Хора като Джак Мичъл.
Мичъл - човек, когото смятаха за приятел, преди да се превърне в предател. Мъжът беше използвал АСН за лични цели - бе конструирал опустошително оръжие, захранвано от самата планета. Нина усети внезапна фантомна болка в десния си крак, където копелето я беше простреляло, за да я накара да стори абсолютно същото нещо, за което Такаши току-що я бе изманипулирал - да канализира земна енергия. Жената присви подозрително очи.
- Откъде знаете за него?
- Имаме достъп до всякаква информация, от целия свят. Не представляваме само една нация - вие бихте казали, че сме над политиката. Целта ни е проста - мир, стабилност, край на всички конфликти. С ваша помощ можем да постигнем този идеал.
- Моите адмирации. Доколкото си спомням обаче, Мичъл също твърдеше, че е изпълнен с благородни намерения.
- Мога само да ви помоля за вашето доверие, доктор Уайлд. С времето ще ви докажем нашите добри помисли. А сега, след като отговорих на въпроса ви, моля да сторите същото. Когато свързахте статуетките, имахте някакво... преживяване. Много искам да разбера какво почувствахте.
Нина нямаше желание да разкрие истината. Смяташе, че е станала част от една доста по-мащабна игра, но нямаше никаква идея за коя страна - ако въобще такива имаше - трябва да се състезава. Едно беше сигурно, Такаши знаеше много повече за фигурите, отколкото тя, така че, ако му дадеше нова информация, навярно той щеше да ѝ отвърне със същото.
- Трудно е за обяснение - започна Уайлд. - Почувствах... не знам как да го кажа, почувствах се свързана.
- С какво?
- С всичко. С целия живот на планетата може би. - Нина се опита да си припомни усещането, но голяма част от него вече я нямаше, също като сън, от който помниш само определени откъси. - Имаше и нещо друго, някакво чувство, все едно... все едно... Думите ѝ убягваха.
Такаши ѝ помогна.
- Все едно нещо ви призовава?