- Да, точно така! - Жената го погледна с изненадан поглед. - Откъде знаете?
- Както ви споменах, имаме достъп до всякаква информация.
- Някой вече е преживял това, нали? Кой?
- Личност от далечното минало. Но... - побърза да добави мъжът, преди да са последвали нови въпроси - ...има нещо, което навярно не сте успели да видите. Когато свързахте статуетките, сиянието им се промени. Преди сочеха една към друга, но за секунда лъчът се премести към...
Магнатът посочи с пръст в стаята и даде заповед на японски на Коджима, който извади мобилния си телефон и пусна някакво приложение. - Нина видя, че е компас.
- Около двеста и шейсет градуса западна дължина - съобщи младият мъж.
Такаши кимна.
- От там ли почувствахте призива?
- Да... Или поне така мисля. - Уайлд потърка челото си. - Не съм сигурна. Всичко се случи толкова бързо и вече избледнява.
- Имате възможност да повторите. - Индустриалецът държеше едната фигура, все едно беше някакво божество. - Доктор Уайлд, бихте ли съединили отново трите статуетки?
Нина се подвоуми. Не беше почувствала никаква опасност по време на невероятното си преживяване, даже напротив, пък и вроденото ѝ научно любопитство я изгаряше от желание да научи повече. От друга страна, въпреки милите думи на Такаши, той трябваше да докаже добрите си намерения с действия. Истинската му цел можеше да е доста близка до тази на Мичъл. Въпреки всичко... налагаше се да разбере. Същата онази част от душата ѝ, която я беше тласнала към Атлантида и всички други нейни открития, бе поела контрола над нея и искаше отговори. Макар да не знаеше къде ще я отведе този път, тя трябваше да тръгне по него.
Независимо каква щеше да е цената.
- Добре - отговори накрая Нина. - Ще го направя. Този път бъдете готови да хванете мен и статуетките, става ли?
- Ще бъдем много внимателни - обеща ѝ Такаши и се усмихна. - Готова ли сте?
Уайлд си пое дълбоко въздух.
- Няма по-добро време от веднага.
Магнатът ѝ подаде третата фигура. Жената съедини другите две и посегна за...
От съседната стая се разнесе оглушителен метален трясък, последван от тупването на нещо тежко върху покрития с дебел килим под. Нина, Такаши и Коджима се стреснаха и забравиха на мига за статуетките. Неканеният гост влезе в помещението.
- К’во ста’а - рече той.
- Еди? - ококори се Уайлд. За нея срещата беше по-невероятна и от пътешествието на разума ѝ отпреди малко. - Какво... Как... Ти...? - бе всичко, което съумя да каже.
Ръката на Коджима се стрелна към сакото му, но Еди насочи своя макаров към него.
- Не прави нищо тъпо, друже. Просто си кротувай. Ти и всички останали - нареди англичанинът и премести дулото към Такаши. - Ти също, Нина.
Грубият му тон я накара да потръпне.
- Какво правиш, Еди?
- Ти какво правиш? - отвърна на въпроса ѝ с въпрос мъжът. - Три месеца преследвам Стайкс, а накрая се оказва, че той е точно тук с теб!
- Стайкс? За какво говориш? Не бих...
Магнатът заговори спокойно, но предизвикателно на японски. Коджима преведе:
- Такаши сан се извинява, че прекъсва личния ви разговор, но силно желае да разбере какво търсите тук.
- О, ще разбере - отвърна Еди и кимна към фигурите. - Дойдох заради тях - или поне те са една от причините.
Коджима предаде думите на Чейс на шефа си, след което преведе отговора:
- Такаши сан съжалява да ви съобщи, че няма да допусне да вземете статуетките, а ако го сторите, последствията за вас ще бъдат тежки.
- Кажи му, че той няма думата - отвърна Чейс и насочи оръжието си към стареца. Секретарят започна да превежда.
- О, я зарежи тая работа - прекъсна го Нина. - Той говори перфектно английски!
Такаши въздъхна.
- Опитвах се да спечеля малко време, доктор Уайлд.
- Е, времето ви свърши - каза Еди. - Първо искам да ми дадете фигурите. После ме заведете при Стайкс. Той е другата причина да съм тук - ще убия това копеле.
- Стайкс наистина ли е тук? - учуди се Нина.
Чейс я изгледа изненадан.
- Не знаеше ли?
- Разбира се, че не! Това копеле ме измъчва - да не си мислиш, че щях да дойда, ако знаех, че и той е тук? - Жената погледна към пистолета. - Насочил си оръжието си в мен? Боже, Еди! Не мога да повярвам, че дори си си помислил, че съм се обърнала срещу теб?
Засрамен, Чейс свали оръжието едва...
Това беше достатъчно за Такаши да рискува с ход. С кокалестия си пръст натисна циферблата на часовника си.
Разнесе се вой на аларма. Еди насочи отново оръжието си в магната, който, въпреки непреклонното си до момента поведение, потрепна.