Выбрать главу

-      Да, точно така! - Жената го погледна с изненадан поглед. - Откъде знаете?

-      Както ви споменах, имаме достъп до всякаква информация.

-      Някой вече е преживял това, нали? Кой?

-      Личност от далечното минало. Но... - побърза да добави мъжът, преди да са последвали нови въпроси - ...има нещо, кое­то навярно не сте успели да видите. Когато свързахте статует­ките, сиянието им се промени. Преди сочеха една към друга, но за секунда лъчът се премести към...

Магнатът посочи с пръст в стаята и даде заповед на японски на Коджима, който извади мобилния си телефон и пусна някак­во приложение. - Нина видя, че е компас.

-      Около двеста и шейсет градуса западна дължина - съобщи младият мъж.

Такаши кимна.

-      От там ли почувствахте призива?

-      Да... Или поне така мисля. - Уайлд потърка челото си. - Не съм сигурна. Всичко се случи толкова бързо и вече избледнява.

-      Имате възможност да повторите. - Индустриалецът дър­жеше едната фигура, все едно беше някакво божество. - Доктор Уайлд, бихте ли съединили отново трите статуетки?

Нина се подвоуми. Не беше почувствала никаква опасност по време на невероятното си преживяване, даже напротив, пък и вроденото ѝ научно любопитство я изгаряше от желание да научи повече. От друга страна, въпреки милите думи на Така­ши, той трябваше да докаже добрите си намерения с действия. Истинската му цел можеше да е доста близка до тази на Мичъл. Въпреки всичко... налагаше се да разбере. Същата онази част от душата ѝ, която я беше тласнала към Атлантида и всич­ки други нейни открития, бе поела контрола над нея и искаше отговори. Макар да не знаеше къде ще я отведе този път, тя трябваше да тръгне по него.

Независимо каква щеше да е цената.

-      Добре - отговори накрая Нина. - Ще го направя. Този път бъдете готови да хванете мен и статуетките, става ли?

- Ще бъдем много внимателни - обеща ѝ Такаши и се усмих­на. - Готова ли сте?

Уайлд си пое дълбоко въздух.

-      Няма по-добро време от веднага.

Магнатът ѝ подаде третата фигура. Жената съедини другите две и посегна за...

От съседната стая се разнесе оглушителен метален трясък, последван от тупването на нещо тежко върху покрития с дебел килим под. Нина, Такаши и Коджима се стреснаха и забравиха на мига за статуетките. Неканеният гост влезе в помещението.

-      К’во ста’а - рече той.

-      Еди? - ококори се Уайлд. За нея срещата беше по-невероятна и от пътешествието на разума ѝ отпреди малко. - Какво... Как... Ти...? - бе всичко, което съумя да каже.

Ръката на Коджима се стрелна към сакото му, но Еди насочи своя макаров към него.

-      Не прави нищо тъпо, друже. Просто си кротувай. Ти и всички останали - нареди англичанинът и премести дулото към Такаши. - Ти също, Нина.

Грубият му тон я накара да потръпне.

-      Какво правиш, Еди?

-      Ти какво правиш? - отвърна на въпроса ѝ с въпрос мъ­жът. - Три месеца преследвам Стайкс, а накрая се оказва, че той е точно тук с теб!

-      Стайкс? За какво говориш? Не бих...

Магнатът заговори спокойно, но предизвикателно на япон­ски. Коджима преведе:

-      Такаши сан се извинява, че прекъсва личния ви разговор, но силно желае да разбере какво търсите тук.

-      О, ще разбере - отвърна Еди и кимна към фигурите. - Дой­дох заради тях - или поне те са една от причините.

Коджима предаде думите на Чейс на шефа си, след което преведе отговора:

-      Такаши сан съжалява да ви съобщи, че няма да допусне да вземете статуетките, а ако го сторите, последствията за вас ще бъдат тежки.

-      Кажи му, че той няма думата - отвърна Чейс и насочи оръ­жието си към стареца. Секретарят започна да превежда.

-      О, я зарежи тая работа - прекъсна го Нина. - Той говори перфектно английски!

Такаши въздъхна.

-      Опитвах се да спечеля малко време, доктор Уайлд.

-      Е, времето ви свърши - каза Еди. - Първо искам да ми дадете фигурите. После ме заведете при Стайкс. Той е другата причина да съм тук - ще убия това копеле.

-      Стайкс наистина ли е тук? - учуди се Нина.

Чейс я изгледа изненадан.

-      Не знаеше ли?

-      Разбира се, че не! Това копеле ме измъчва - да не си мис­лиш, че щях да дойда, ако знаех, че и той е тук? - Жената пог­ледна към пистолета. - Насочил си оръжието си в мен? Боже, Еди! Не мога да повярвам, че дори си си помислил, че съм се обърнала срещу теб?

Засрамен, Чейс свали оръжието едва...

Това беше достатъчно за Такаши да рискува с ход. С кока­лестия си пръст натисна циферблата на часовника си.

Разнесе се вой на аларма. Еди насочи отново оръжието си в магната, който, въпреки непреклонното си до момента поведе­ние, потрепна.