- Много тъпа постъпка от твоя страна - изръмжа Чейс и направи знак на триото да излезе от трезора. - Добре, старо куче сан, води ни. Дръжте ръцете си така, че да ги виждам. Всички. Съжалявам, Нина - добави англичанинът, - но трябва да се измъкна от тук.
- Защо правиш всичко това? - попита съпругата му, докато вървяха към изхода. - Защо искаш статуетките?
- На мен не ми трябват - и бездруго вече причиниха прекалено много вреди. Но други хора желаят да ги видят унищожени, което ме устройва перфектно.
Такаши изгледа Еди с пресметлив поглед.
- Кои са тези хора?
- Нямам представа - сигурно някои, които много мразят пурпурно.
- Не знаеш кой те е изпратил тук и защо?
- Интересуваше ме как да намеря Стайкс - те ми казаха, така че убийството на това копеле е единственото, което е от значение за мен. Така че, мърдайте. Минете през...
Чу се шум от галерията отвън, като че ли отникъде се появиха фигури в тъмни одежди и с оръжия в ръце. Обградиха Такаши и Коджима и се вторачиха в Чейс с дръпнатите си очи.
Четиримата бяха облечени от глава до пети в тъмносиньо, лицата им бяха закрити от балаклави. Всеки от тях разполагаше с различно оръжие: катана, традиционния извит японски меч; дълга черна тояга бо, покрита с ивици метал; нунчаку - две тежки дървени ръкохватки, свързани помежду си с лъскава стоманена верига, и кусаригама - грозен сърп, от чиято дръжка висеше верига с топка в края ѝ. Приносителят на последното въртеше с една ръка тежестта, която свистеше заплашително с всяко едно завъртане.
Еди едва не се изсмя. Посочи с оръжието си всеки един от тях.
- Нека позная - Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело? - Обърна се към Такаши: - Ще се пукна от смях, охранителите ти са някакви си шибани нинджи? Майтапиш се, нали?
- Ще се уверите, че майтапът е за ваша сметка - обеща домакинът. Кимна едва...
- Хай! Нинджата с катаната се втурна към нарушителя с учудваща бързина, острието му беше насочено към гърлото на...
- Чао! Еди го застреля. Нинджата се свлече на пода с дупка от куршум в гърдите и с особено изненадано изражение.
Чейс се обърна към останалите си опоненти, беше готов да ги излекува със същото лекарство, ако бяха достатъчно глупави да смятат, че мечът е по-добро оръжие от пистолета...
Донатело пусна във въздуха една от ръкохватките на нунчакуто, със свободната си ръка извади нещо от малък патрондаш. Проблесна стомана - Еди изрева от болка, когато хвърлената звезда се заби в горната част на ръката му.
Втори шурикен полетя към него и разкъса ръкава му, докато вдигаше пистолета си...
Нещо тежко удари ръката му, веригата се омота около руското оръжие. Беше кусаригамата на Рафаело, нинджата ползваше оръжието си като метално ласо. Маскираният дръпна. Пистолетът се освободи от хватката на Еди и полетя навън в галерията. Останалите три нинджи влязоха в трезора.
Такаши се стрелна изключително бързо за възрастта си към изхода, докато крещеше заповеди на охранителите си. Коджима дръпна Нина, без да обръща внимание на възраженията ѝ.
- Еди! - провикна се тя, но секретарят буквално я вдигна от земята и побягна след шефа си.
Чейс се дръпна назад, докато Микеланджело замахваше и ръгаше с тоягата си. Единият метален край закачи предмишницата на англичанина и му донесе нова порция болка във вече ранената ръка. Той залитна към една от витрините. Стъклото се пропука и само след миг стана на парчета, когато топката на кусаригамата го удари... Еди беше успял да се дръпне от пътя ѝ в последния момент.
Мъжът с нунчакуто се насочи към единия край на помещението, в опит да обгради жертвата. Чейс трябваше бързо да намери начин да отвърне на удара, иначе съвсем скоро щеше да бъде нападнат от три страни едновременно. Тези момчета нямаха намерение да се държат като нинджите във филмите - да се бият един по един с противника си.
Последва нов удар с тоягата бо, този път тя намери гръдния кош на англичанина. Ужасяваща болка прониза ребрата му. Отстъпи назад... и се блъсна в самурайските доспехи, залитна и се стовари на пода в дрънчаща лавина от украсени метални части. Шурикенът, който още стърчеше от ръката му, се заби още по-навътре в мускула.
Микеланджело въртеше тоягата си с една ръка, а с другата бръкна в патрондаша си с намерението да изстреля още звезди по противника...
Красивият нагръдник от доспехите беше точно до Еди. Той го сграбчи и го приближи до тялото си, за да го ползва като щит. Един шурикен, предназначен за главата му, отскочи от него.
Нещо друго удари бронята... и я проби с трясък. Чейс потръпна, когато подобното на сърп острие на кусаригамата спря на сантиметри от лицето му.