- Имаш радиопредавател в теб. Моят пилот го е засякъл, а с приемника на затвора е успял да установи местонахождението му. Тази килия.
Директорът зае отбранителна позиция:
- Претърсихме го, когато го доведоха тук.
- Явно не както трябва - сопна му се Буду, от погледа му стана ясно, че ще има наказания за това недоглеждане. - Та ето защо си бил толкова невнимателен, когато си дошъл да спасяваш Струтър. Смятал си, че предавателят ще помогне на твоите приятели да ти отърват кожата, ако изпаднеш в затруднение. - Чернокожият поклати глава. - Не и от тук, Чейс. Не и от Форт Елена. Кажи ми къде е? Или искаш да те режа на парчета, докато го открия? - мъжът вдигна отново мачетето.
С пораженческо изражение на лицето Еди разкопча панталона си.
- Да не се надървите, пичове. - Бръкна в задната част на бельото си - това действие не му беше особено приятно - и извади малък цилиндричен предмет от онова място, което слънце не го огряваше. - Ох! Мамка му, нямате си идея колко гадно беше това. Насълзиха ми се очите.
Буду посегна за предавателя, но забеляза противното „покритие“ върху метала и нареди на пазача да стори това вместо него. Мъжът го взе с отвращение и го задържа пред висшестоящите си, за да могат да го огледат. Беше близо осем сантиметра дълъг и около два сантиметра и половина в диаметър. В единия си край бе заоблен, а в другия, който беше плосък, мигаше малка червена лампичка, до която се намираше миниатюрен прекъсвач.
- От това ключе ли се изключва? - попита Буду. Англичанинът кимна.
Командирът на милицията направи знак на пазача и той натисна прекъсвача с палец. Лампичката угасна. Чернокожият се ухили и се обърна към Еди отново:
- Не трябваше да настройваш предавателя на военна честота, Чейс. Глупава грешка.
- Тъй ли, не знаех - отвърна Еди. Неочакваната увереност в гласа му беше придружена от далечни, приглушени строполявания, които идваха някъде отвън. Буду замръзна, някак си за един миг нещата се бяха променили. - Предавателят нямаше за цел да осведоми другарчетата ми, че аз съм тук. - Широката усмивка на англичанина разкри празното пространство между предните му зъби. - Имаше за цел да ги уведоми, че ти си тук.
Еди падна на земята и закри главата си...
Нарастващият вой навън подсказа на Буду какво следва, но беше прекалено късно, за да може да стори нещо - един снаряд удари затвора.
Експлозията отвори дупка в тавана на коридора, няколко шрапнела попаднаха в главата и гърба на чиновника. Директорът също беше поразен, ударната вълна го захвърли в килията. Буду и пазачът бяха съборени на земята от последващите детонации в сградата.
Еди вдигна главата си, когато първата поредица от експлозии секна. Всичко вървеше по мед и масло, бомбите трябваше да бъдат изстреляни в определени точки от килията му, точно когато предавателят бъде изключен. Доста рискован план, но англичанинът имаше доверие в качествата на своите сътрудници. Снарядите бяха разположени в ранните часове на утрото на върха на малка планинска верига, която се намираше на километър и половина от форта; разстоянието до затвора беше измерено с помощта на лазерен далекомер. Засега всички изчисления бяха точни.
Вратата на килията висеше на пантите си, стената до нея беше разрушена. Лъч слънчева светлина си проби път през дупката в тавана и облака прахоляк.
Чейс скочи на крака. Най-близо до него се намираше пазачът, който излезе от унеса, опита се да се изправи и да насочи пистолета си срещу затворника...
Англичанинът хвана ръката му и я изви зад гърба... чу се изстрел. Куршумът се заби във вратата.
Звукът събуди директора на затвора. Той потърси своето собствено оръжие, широкото му лице беше изкривено от паника и ярост.
Еди изви още повече ръката на пазача, дулото на пистолета се опря в долната част на гърба му. Показалецът му беше върху този на пленника му. Четири изстрела разкъсаха стомаха на охранителя. Куршумите, независимо че бяха деформирани и сплескани от преминаването си през тялото на мъжа, стигнаха до директора на затвора и пробиха плътта му. Той изпищя и се сви от болка, бързо забрави за пистолета си.
Чейс измъкна оръжието от ръката на мъртвия охранител, остави трупа му да се строполи на пода и потърси Буду. Зимбабвиецът стоеше на колене, с длани опрени в земята. Примигваше от болка и дезориентация, погледът му попадна върху мачетето, украсената му дръжка беше на няколко сантиметра от него. Той я хвана...
Кракът на Еди се стовари върху острието.
Буду вдигна глава и се озова пред димящото, окървавено дуло на пистолет.