Рафаело издърпа веригата заедно с нанизания на нея нагръдник.
Пред Еди се отвори шанс за атака.
Англичанинът извади кървавия шурикен от ръката си и го метна. Звездата уцели нинджата в шията със звучно чат и от него потече тъмночервена струя. Маскираният падна на пода, гърчеше се и издаваше гърлени звуци.
Останалите двама нинджи си размениха бързи погледи, бяха подценили врага си. Чейс се изправи на крака. Всяко вдишване и издишване беше истинско изпитание, цялата му ръка бе в кръв. Забеляза пистолета си в другото помещение, но за да го достигне, трябваше да мине през въртящия тоягата си Микеланджело.
Донатело размяташе нунчакуто си и го прехвърляше от ръка на ръка, докато го приближаваше от другата страна.
Беше хванат в капан...
* * *
- Пусни ме! - викаше Нина и удряше с крака и лакти Коджима, който я влачеше към офиса на Такаши. - Той ми е съпруг! Ще говоря с него, ще разбера какво става!
Такаши не беше отворен към преговори. Вместо това извади метален куфар от един шкаф. Отвори го - вътре беше облицован с дунапрен, в който бяха оформени три гнезда с точните форми на статуетките.
- Сложи ги тук! - нареди магнатът. Коджима, който все още държеше Нина, посегна и взе едната от фигурите от ръцете ѝ и я сложи в куфара. Шефът му направи същото със своята. - Доктор Уайлд, статуетките трябва да бъдат защитени. Както и вие.
- Мисли му ти как ще се предпазиш! - изкрещя Нина и срита Коджима здраво в пищяла. Мъжът най-накрая я пусна и изскимтя. - Отзови своите... своите нинджи - изрече Нина и осъзна колко нелепи са думите ѝ. - Мога да накарам Еди...
Вратата се отвори. Жената очакваше да види съпруга си... вместо него в помещението влезе неговият смъртен враг.
Александър Стайкс.
Уайлд се отдръпна назад като котка, която се е изпречила на пътя на агресивно куче.
- Какво, по дяволите, търси той тук?
Магнатът също не изглеждаше доволен от срещата.
- Казах ти да чакаш, докато не приключим.
- Съжалявам - каза със саркастична усмивка Стайкс, - но алармата ми подсказа, че нещо не е наред. - Обърна се към Нина. - Удоволствие за мен е да те видя отново.
- За мен пък не е - изръмжа жената и каза на Такаши: - Това копеле се опита да ме убие!
- Причината той да е тук, е, че купих статуетките от него, нищо друго - обясни магнатът. Гласът му беше нервен, което подсказа на Нина, че крие нещо или просто лъже. - Моля ви, доктор Уайлд, вие и фигурите трябва да бъдете защитени. - Мъжът посочи към статуетката в ръката ѝ. - Сложете я в куфара. Ако се наложи ще използваме спасителната капсула, за да изведем безопасно тях и вас от сградата.
Жената погледна към кабината, в която се намираше сферата.
- Няма да прелетя петдесет етажа в това чудо.
- За ваше добро е - настоя Такаши. Коджима закуцука към нея и взе последната фигура от ръката ѝ, сложи я в куфара и го затвори.
- И сама мога да се оправям.
- Не се тревожете - намеси се Стайкс. - Аз ще се погрижа за нея.
Уайлд забеляза злите намерения на мъжа, скрити зад надменната му самодоволна усмивка. И преди бе виждала тази физиономия, когато беше негова пленничка. Негова жертва дори - бе я измъчвал за информация със скорпионска отрова. Обзе я страх при спомена, тялото ѝ се изпълни с адреналин.
Борбата не беше вариант. Нямаше как да се сравнява със Стайкс.
Значи, ѝ оставаше...
Нина изблъска с рамо Коджима, грабна куфарчето и хукна през вратата.
- По дяволите! - изсъска Александър. Бръкна под сакото си и извади пистолет - никелиран „Джерико-941“. Втурна се след нея.
- Не! - заповяда Такаши и замръзна. - Махни това оръжие. Прекалено ценна е за Групата. Не трябва да бъде наранявана.
Англичанинът го изгледа със злобен поглед.
- Не трябва да бъде убита - поправи го Стайкс. - Което не е съвсем същото нещо. - Мъжът махна предпазителя на пистолета си. - Не се безпокойте, господин Такаши. Аз съм много добър стрелец.
Преди магнатът да успее да му отговори, наемникът отвори вратата и се втурна след Нина.
* * *
Еди поглеждаше ту към единия, ту към другия нинджа; копелетата се приближаваха към него. Донатело продължаваше да върти с плашеща лекота нунчакуто си и го принуждаваше да отстъпи... към тоягата на Микеланджело.
Чейс погледна към изхода и към пистолета си. Ако успееше да повали единия нинджа или поне да го разсее за секунда, можеше да мине покрай втория и да стигне до своя макаров. Търсеше най-подходящия момент... който още не беше настъпил. Противниците му трябваше да се приближат още, но не толкова, че да му нанесат фатален удар.