Нинджите предвидиха намеренията му. Размениха си по още един поглед и мълчаливо запристъпваха към него. Еди отстъпи назад. Независимо че нападателите бяха разбрали плана му, не му оставаше нищо друго, освен да се пробва.
Тоягата, макар и не толкова ефектна като нунчакуто, имаше по-голям шанс да го достигне. В такъв случай трябваше да се цели в Донатело. Нинджата продължаваше да пристъпва към него, но доста по-предпазливо. Още две крачки.
Още една...
Чейс се удари в нещо. Инстинктивно погледна назад и видя, че е витрина с меч.
Донатело се възползва от моментното му разсейване и се стрелна към него, нунчакуто полетя към лицето му. Еди вдигна ръце, за да се предпази, и лактите му бяха лошо ударени от дървените ръкохватки...
Тоягата полетя към англичанина като бейзболна бухалка, удари го в корема и го запрати отново към витрината. Тя се залюля и падна, стъклото се пръсна, когато мъжът се строполи отгоре му. Парчета от него се забиха в раменете му. Той се търкулна на една страна, за да се махне от острите късове, и видя как нунчакуто лети към главата му. Избегна го на милиметри, дървената ръкохватка се стовари до него и направи на прах друго парче стъкло.
Микеланджело вдигна тоягата си високо с намерение да строши главата на Чейс като диня...
Еди грабна Кусанаги и замахна с него. Разнесе се звук от удар на метал в дърво - едната страна на бо-то падна отрязана от свещения меч, чието острие бе остро дори след векове.
Нинджата нападна отново, независимо че тоягата му беше кастрирана с една трета от дължината си. Този път Чейс използва меча не за отбрана, а като помощно средство да се изправи на крака. Микеланджело се стрелна, но не успя да достигне противника си. Пак атакува... англичанинът беше готов за него.
Еди плъзна меча с всичка сила към врата на нинджата.
Боят с остриета не беше едно от най-силните му качества, юмруците и огнестрелните оръжия бяха в основата на военната му подготовка. Ударът му уцели нинджата с тъпата част на меча.
Но и това беше достатъчно. Стоманата издаде мелодичен звук, когато срещна челюстта на маскирания. От устата му потече кръв, той се стовари върху друга витрина и разпиля нефри- тените статуетки, които се намираха в нея.
Чейс нямаше време да се радва на победата си. Другият нинджа го нападна, въртеше нунчакуто си толкова бързо, че то се превръщаше в размазано петно. Една от ръкохватките удари меча, който йоркширецът беше вдигнал, готов да се отбранява. Донатело стрелна оръжието си отново и уви веригата му около древното острие. Дръпна рязко в опит да го изтръгне от ръцете на Еди.
Този път англичанинът държеше здраво. Насочи меча в корема на нинджата.
Донатело беше прекалено бърз и избегна атаката. Чейс се блъсна в него, маскираният освободи нунчакуто си от острието със светкавично движение и направи опит да удуши врага си с веригата му...
Еди го удари в лицето с дръжката на Кусанаги.
Тъмносиният цвят на балаклавата на нинджата се напои с пурпурна кръв, потекла от устата и носа му. Дори и със затворени очи, маскираният се опита да атакува. Нунчакуто изсвистя във въздуха...
Не успя да уцели мишената си. Чейс залегна.
Сега беше ред на англичанина да напада - мъжът изрева и стрелна имперския меч с всичка сила, острието прониза нинджата в стомаха и потъна до дръжката в него. Донатело изпъшка и промърмори нещо на японски, преди да се свлече по лице върху потрошената витрина на Кусанаги.
- Кауабанга281, шибаняко - изграчи Еди. Челото му пулсираше от сблъсъка между него и носа на нинджата. Огледа се наоколо. Микеланджело беше жив, стоеше на четири крака и стискаше своята кастрирана тояга. Пътят към изхода беше чист, а пистолетът му го чакаше навън.
Втурна се да излиза. Последният маскиран запълзя към него, но Еди го подмина без проблем. Пистолетът му се беше приземил на три метра от вратата. Напусна трезора, наведе се да го вземе...
Нещо прелетя покрай него. Беше бо-то, заметнато като копие - не по Чейс, а по руското оръжие. Тоягата намери целта си и я запрати през няколко отворени врати в едно съседно помещение.
Еди погледна към Микеланджело, онзи търсеше нещо по пода...
Катаната на Леонардо. Нинджата намери меча и го вдигна яростно - спусна се към противника си с боен вик.
- О, мамка му! - Еди също хукна, но към пистолета. Когато излезе от вентилационната шахта, вратите бяха затворени, но навярно нинджите ги бяха отворили. Когато мина през тях се озова в традиционна японска трапезария с редици от ниски маси и татамита292, разположени в линия върху полирания дървен под.