Къде ли беше оръжието му? Бе се плъзнало по гладкото дърво и навярно се намираше под някоя от масите.
Под коя обаче?
Еди обърна първата. Нямаше го там. Втората. Пак нищо. Чу тихите стъпки на нинджата, които бързо го доближаваха. Трета маса - нищо. Грабна следващата и я заметна към вратата. Никаква следа от пистолета. Маскираният разсече летящата маса надве с катаната.
Обърна поредната... и видя отблясъка на стомана.
Нинджата го нападна...
Чейс се хвърли към пистолета, хвана го и го извъртя към нападателя си. Мечът проряза въздуха... англичанинът произведе два изстрела на сляпо... маскираният пое куршумите в гърдите си. Еди се отмести, за да избегне окървавения труп, върхът на катаната се заби в дървения под и остана да стърчи от него като надгробна плоча.
- Господи - изпъшка Чейс и бавно се изправи. - Шибани нинджи, като хлебарки са! - Огледа стаята, опитваше се да събере мислите си. Имаше два изхода: единият водеше към галерията и трезора, другият към остъклен коридор. Не видя в коя посока беше поел Такаши, така че се довери на инстинкта си и тръгна по втория възможен курс.
В края на коридора, от лявата страна, се намираше личният асансьор на магната, номераторът показваше, че в момента кабината е спряла на нивото на мезонета. Значи, Такаши не го беше използвал, така че оставаше другата опция - внушителните дъбови врати отсреща. Навярно това беше светая светих на индустриалеца?
Насочи се към тях, държеше пистолета си в бойна готовност.
* * *
Нина се озова в галерията, стискаше куфара в ръцете си.
- Еди? - провикна се тя несигурно, не знаеше дали съпругът ѝ е жив.
Намери труповете на нинджите и за огромно нейно облекчение той не беше сред тях.
Мина през вратите, които водеха до вестибюла на офиса на Такаши. През прозореца се разкри гледка към Токио - сияещо море от светлини под сумрачно зимно небе. Огледа се. Асансьорът се намираше отляво, отдясно беше...
- Еди! - повика го отново и хукна след него. Съпругът ѝ се спря, обърна се, видя я...
И насочи оръжието си към нея.
9
Нина замръзна на място, беше шокирана... и изплашена. Лицето на Еди бе погълнато от чиста омраза.
- Какво пра... Устата ѝ пресъхна.
Жената осъзна, че съпругът ѝ не гледа към нея, а към нещо зад нея.
- Нина, залегни! - изръмжа той.
Тя се раздвижи. Стайкс се появи от трапезарията с насочен в нея пистолет. Уайлд се оказа точно между двамата мъже и възможността им за стрелба. Пат.
- Отмести се - нареди ѝ Александър. - Знаех, че ще се появиш, рано или късно, Чейс. Станало ти е навик. - Устата му се разкриви в грозна усмивка. - Навик, който ще изкореня.
- Нина, залегни! - повтори Еди. - Преследвам това копеле от три месеца. Този път няма да се измъкне.
- Защо не стреляш, Чейс? - присмя му се Стайкс. - Така като гледам, май имаш семейни проблеми - ще си спестиш разходите по развода.
Еди стисна гневно челюстта си, обмисляше вариант да излезе на чиста позиция и да изненада противника си... и тогава осъзна нещо странно. Защо Стайкс не стреляше?
Нина тръгна напред.
- Спри! - заповяда ѝ Чейс. - Стой мирно.
- Еди, какво правиш?- нервно попита жената, като хвърли бързи погледи към насочените в нея оръжия.
Съпругът ѝ не отделяше очи от Стайкс, който започваше да се изнервя. Поради някаква причина той не можеше да рискува да застреля жена му, дори това да му костваше възможността да убие врага си.
Чейс се усмихна, като по този начин обърка съпругата си и разгневи още повече Александър.
- Нина, ела тук. Довери ми се - добави той, след като я видя, че се двоуми.
- Не знам дали си забелязал, но човекът, който мрази и двама ни в червата, е насочил оръжие към мен - отбеляза Уайлд.
- Няма да те застреля. Не може да те застреля. Трябваш му жива. Ела.
- Има разлика между жива и ранена - каза Стайкс, когато жената пристъпи напред.
- Искрено се надявах да не каже това - сви се Нина.
- Ако те рани и паднеш, ще го убия - обеща ѝ Еди. - И в двата случая той губи.
- Каква ми е на мен ползата от цялата работа! - Уайлд вървеше бавно към съпруга си.
От далечния край на коридора се чу тих звук. Асансьорът слизаше надолу.
- Охраната на Такаши - обясни Стайкс, арогантността се беше завърнала в тона му. - Не можеш да се измъкнеш, Чейс. Знаеш ли какво, просто хвърли оръжието си и ще те убия бързо. Един куршум, право в черепа. Заради старите времена.
- Какво ще кажеш аз да ти пусна един куршум право в задника, а? Заради старите времена. - Еди знаеше, че Александър е прав - времето му изтичаше, всеки момент охранителите щяха да са тук. Трябваше да се измъкне от задънената улица, в която беше попаднал.