Коридорът се озари от ярка светлина.
Идваше отвън.
Чейс изтръпна, когато прожекторът на приближаващ хеликоптер освети мезонета. Хвърли изпепеляващ поглед на Стайкс, но наемникът беше също толкова изненадан, колкото и...
Прозорците започнаха да се сипят на парчета, когато машината откри огън.
Нина изпищя и побягна към Еди, той я събори на земята и легна върху нея, за да я предпази от сипещите се стъкла и изстрели. Александър също залегна. Куршумите попиляваха дървените плоскости и стената, която се превръщаше в летящи парчета гипсокартон.
Стрелбата спря. Чейс погледна по посока на хеликоптера - машината летеше на петдесетина метра от небостъргача. Светлината от прожектора му пречеше да определи на кого принадлежи, но видя, че е черен и че от едната му страна се поддава картечница.
Летателният апарат се насочи челно към сградата. Разполагаше и с друго оръжие...
Еди натисна Нина към пода, когато от хеликоптера се понесе огнена мълния. Ракетата удари сградата един етаж по-надолу и експлодира; прозорците, които преди малко бяха останали здрави, станаха на парчета. Върху главите на двойката и Стайкс се посипаха прах и отломки от тавана.
Жената изпищя, когато втора ракета се вряза над тях и подът затрепери като каса на барабан.
- Мамка му! Кои са тези?
- Щом стрелят по нас, значи, са лоши! - отвърна ѝ Еди и изтърси парчетата гипс от главата си. Тук бяха прекалено открити за огъня; ако стигнеха до централното ядро, щяха да бъдат по-защитени. Но това означаваше да изминат цялата дължина на коридора - щяха да са лесна мишена за...
Подът се разтресе отново. Този път не от експлозия, а от мощен, застрашителен тътен на метал и бетон. Хеликоптерът бързо се оттегли. Звукът ставаше все по-силен, беше придружен от стоновете и стъргането на огъващи се подпори...
Нина изпадна в ужас, когато осъзна какъв е източникът на всичко.
- О, мамка му! Давай, Еди, давай!
Една от вятърните турбини рухна като изтръгната секвоя, разсече тавана и отвори голяма пукнатина в небостъргача, огромната ѝ стоманена кула пореше етаж след етаж, докато накрая не се спря в множеството сплетени останки.
Опасността не беше преминала. Нина и Еди осъзнаха, че се плъзгат към разширяваща се дупка в пода, чиито подпори пропадаха. Опитаха се да се задържат за полираното дърво...
Разнесе се силен шум от поредното пропукване - дървеният под се надигна от едната страна, а в другата потъна. Нина се хвана за ръба, а Еди увисна на краката ѝ.
Жената продължаваше да държи куфарчето в другата си ръка.
- Разкарай това шибано чудо, преди да паднем и двамата! - нареди съпругът ѝ.
- Забрави! - След всичко, което изживя, просто нямаше начин да се откаже от статуетките точно сега. Вместо това хвърли куфара обратно на наклонения под, в ъгъла до вратите. В началото ѝ се стори, че ще се плъзне обратно... но той се закрепи за една надигната дъска.
С освободената си ръка Нина потърси опора, за която да се хване.
- Просто се дръж - нареди ѝ Еди, прибра пистолета в сакото си и започна да се набира по тялото ѝ.
- Не се бях сетила!
Чейс преглътна саркастичния си отговор, най-важното сега беше да оцелеят. Ботушите му търсеха опора, успя да се покатери достатъчно, за да се хване за дъската.
- Стана! - пусна Нина и се опита да вкара крака си в една пукнатина. Тя не го издържа, така че започна да опипва внимателно.
Прожекторът на хеликоптера освети офиса на Такаши. Стайкс беше...
Бившият му командир се намираше от другата страна на ямата и се опитваше да се върне на нивото на етажа. Стори го, изтупа праха от себе си и се обърна назад. Погледът му срещна този на Еди. За миг се намръщи, но после се ухили доволно и посегна за оръжието си...
Него обаче го нямаше на мястото му. Обзе го неистов гняв, когато осъзна, че го е изпуснал долу в ямата. Единственото, с което можеше да застреля Чейс, беше заплашителната си физиономия... стори го, обърна се и хукна към асансьора. Там го посрещна премигващият надпис „Не работи“ - машините бяха програмирани да се изключват, когато бъде задействана алармата за пожар. Стайкс стигна до ъгъла и се изгуби от поглед, беше се насочил към аварийното стълбище.
Еди се прокле за това, че не бе успял да убие врага си, и се покатери при Нина на наклонения под. Размениха си облекчени погледи, които бързо изчезнаха, когато се понесоха нови изстрели от картечницата.