* * *
Коджима безуспешно се опитваше да убеди Такаши да влезе в спасителната капсула.
- Трябва да се измъкнете! - изрече секретарят, когато пронизващата светлина от хеликоптера премина през прозорците на офиса.
Магнатът се опъваше и крещеше в мобилния си телефон:
- Двеста и шейсет градуса на запад! Чухте ли? Двеста и шейсет градуса! - Мъжът получи потвърждение и се обърна към Коджима: - Статуетките и доктор Уайлд трябва да бъдат спасени! Планът е по-важен от всеки член на Групата. Намери ги и ги изведи в безопасност!
- Не, Такаши сан! Вие трябва да...
Картечницата избълва огън. Прозорците станаха на парчета, а бурята от куршуми превърна индустриалеца и секретаря му в кървави пихтии.
* * *
Еди погледна притеснен дъбовите врати.
- Май не искаме да ходим там. - Хеликоптерът тръгна да заобикаля сградата.
Търсеше други мишени.
- Не мисля, че разполагаме с изобилие от варианти - каза му Нина. Имаше още една единична врата от тяхната страна на ямата, но за да я достигнат, се налагаше да се спуснат по опасното нанадолнище, преди да отскочат към гредата, останала от пода. Жената си взе куфарчето. - Дръж ме за ръката, докато скоча отсреща.
- За бога, просто остави това чудо, става ли? - Еди се намръщи. - Чакай, какво има в него? Да не са шибаните статуетки?
- Да, и след всичките неприятности, които преживях заради тях, няма да ги зарежа точно сега - възпротиви се съпругата му.
- След всичките неприятности, които причиниха, светът ще е едно по-добро място без тях - контрира я Чейс. - Дай ги тук.
- Не, Еди - настоя Нина и стисна по-здраво дръжката на куфарчето. - Нямам време да ти обяснявам сега, но фигурите са част от нещо голямо - нещо удивително. Трябва да разбера какво е то.
Съпругът ѝ поклати глава.
- Не, ти...
- Преди малко ме помоли да ти се доверя - прекъсна го жената. - Сега ти ми се довери. Моля те, Еди. Много е важно.
- Да го вземат мътните, добре - съгласи се най-накрая мъжът. - Обещавам да не ги чупя. А сега да се раздвижим, става ли? Ако хеликоптерът се върне...
- Тръгвам, тръгвам, - Нина протегна свободната си ръка към неговата и двамата заслизаха по наклона. Чейс я държеше и надничаше надолу, доколкото му беше възможно. Жената стигна до счупената греда, пое си дълбоко въздух и залюля куфара. - Така, и едно, и две, и три!
Еди я пусна и тя скочи в същия момент, в който металният предмет достигна най-високата си точка, което ѝ помогна да се изтласка към малкото островче от пода. Приземи се и започна да мята с ръце, за да запази равновесие, направи нов скок и премина през отворената врата. Помещението, в което се озова, беше всекидневна, оскъдно обзаведена. Зад нея Чейс също скочи към останките от гредата и след това в стаята.
- Добре, а сега какво? - попита Нина.
- Ще се опитаме да намерим начин да се измъкнем. - Еди осъзна, че това е помещението, в което беше видял Стайкс по-рано; можеха да използват маршрута през вентилационната шахта като път за бягство, но за съжаление, той щеше да им отнеме много време, а те не разполагаха с такова. Видяха, че срещу тях се намира още една врата. - Знаеш ли накъде води?
- Не, но Такаши ме разведе покрай стаите от другата страна на сградата - спомни си Уайлд. - Ако продължим покрай трезора, има вероятност да излезем на стълбите.
- Сигурно там ще се натъкнем на неприятности, но е по-добре, отколкото да стоим заклещени тук. - Еди извади пистолета си и отиде до вратата. От другата страна имаше конферентна зала с много врати. Тази, която се стори най-подходяща на мъжа, се намираше на срещуположната стена. - Да вървим - извика на Нина и прекоси стаята. Съпругата му го последва, държеше куфара в ръка.
Чейс отвори едва вратата и надникна. Пред погледа му се разкри дзен градината. През прозореца се виждаха заостреният връх на друга вятър на турбина и светлините на Токио.
- Чисто е - каза мъжът. - Сега накъде?
- Онази врата - посочи надясно Нина. Запътиха се към нея...
Бяха заслепени от прожектора на хеликоптера, който летеше отвън.
Двамата залегнаха на пода, когато машината откри огън.
През пръскащите се на кристални парченца прозорци нахлу вятър, дърветата ставаха на трески под смазващата атака.
- Мамка му, мамка му, мамка му! - ругаеше Уайлд, скрита зад един голям камък. - Защо всеки хеликоптер се опитва да ме убие?
Стрелбата секна. Еди надникна иззад своята скала и видя точно онова, от което се страхуваше - машината се обръщаше, за да изстреля ракета.
- Залегни! - изкрещя мъжът, побегна към прозорците и откри огън със своя макаров. Стрелецът в хеликоптера се прикри в кабината, когато куршумът издрънча във фюзелажа, за съжаление, летателният апарат беше на стотина метра от сградата, а руското оръжие бе предназначено за доста по-близки разстояния - не беше ефективно при подобни бойни действия.