Носът на хеликоптера се обърна към небостъргача, светлината от прожектора заслепи Еди. Едва виждаше машината, камо ли пилота ѝ.
Но имаше нещо наблизо, което можеше да види... и да уцели...
Насочи пистолета си и изпразни пълнителя му в главината на вятърната турбина.
Машинарията избухна в дъжд от искри. Въртящите се перки затрепериха... все повече и повече... металният им рев се извиси дори над грохота на хеликоптера. Повреденият генератор изплю нова порция искри, след което, с пронизително стъргане, роторът се отдели от главината.
Перките продължаваха да се въртят с висока скорост, удариха се в балкона долу... и отскочиха в нощното небе.
Право върху хеликоптера.
Ужасеният пилот се опита да предприеме избягваща маневра, но беше прекалено късно. Огромните перки срязаха опашката на машината, все едно бе направена от влажна хартия. Без опашния си ротор хеликоптерът мигновено започна да лети неконтролируемо. Приличаше на пумпал, въртеше се все по-бързо и по-бързо, започна да губи височина, килна се към небостъргача...
Еди се върна при жена си в градината, когато падащият летателен апарат се заби шест етажа по-надолу във външната стена на сградата и експлодира. Огромна огнена топка се понесе зад гърба на мъжа. Той побърза към Нина и прикри лицето си, за да се предпази от вилнеещия ад навън.
- Добре ли си?
Жената кимна, беше леко зашеметена от случилото се. Мазен черен пушек се издигаше нагоре, краят на килима се беше подпалил и гореше.
- О, боже! - проплака Нина. - Дали всички хора в сградата са добре?
- Скоро ще се задейства пожарната аларма и те ще се евакуират - обясни Еди, като искрено се надяваше японската репутация за ефективност да важи и за спешните процедури на „Такаши Индъстриз“. - Не е лошо и ние да се присъединим към тях.
Чейс помогна на съпругата си да се изправи и се насочиха към изхода, когато пръскачките против пожар се задействаха и ги намокриха.
- Чудесно - оплака се Нина и махна няколко кичура мокра коса от очите си. - Какво следва, земетресение?
Сградата се разтресе.
Еди я погледна с изпепеляващ, обвинителен поглед.
- Не аз насилих съдбата! - възпротиви се жената и отново си възвърна куфара. - Не съм съдбовна насилница!
Ново разтърсване. Разнесе се звук от чупене на стъкла от долните етажи, последван от стенанията на кривящ се метал и трошащ се бетон. Пръскачките спряха - явно тръбите бяха прерязани. Двамата усетиха движение, ушните им канали ги предупредиха, че се накланят на една страна, макар самите те да не помръдваха. През пушека видяха как небосводът на Токио се изкривява.
- Цялата шибана сграда ще се прекатури! - изкрещя Еди.
Последваха още предвестници на предстоящия колапс - подпорните греди се срутваха, бетонните плочи се отделяха една от друга. Рамката на двойната врата, през която трябваше да напуснат, пропадна, самите дървени врати станаха на парчета, които полетяха из помещението.
Бяха отрязани от стълбището.
Подът на наклонената стая потрепери. Разнесе се нов разрушителен трясък отдолу и светлините премигнаха, а след малко и напълно загаснаха. Горящият килим им осигуряваше достатъчно видимост, но въпреки това пак нямаше накъде да поемат...
Нина го хвана за ръката.
- Оттук! - задърпа го по все по-накланящата се пътека към офиса на Такаши.
- Какъв е смисълът?
- Човекът има спасителна капсула!
- Какво?
- Да, и аз така реагирах! - Нина стигна до вратата и се опита да я отвори. Тя не помръдна. Както при предната, и тук рамката се беше предала под тежестта на сградата. - По дяволите!
Еди реши проблема с ритниците си.
- Влизай!
Коремът на Уайлд се сви, когато на светлината на огъня видя какво беше останало от Такаши и Коджима. Опита се да не повърне и прекоси кървавия под до кабината. Светлооранжевата капсула все още беше вътре, вратата ѝ беше отворена, а вътрешността ѝ осветена. За свой ужас Нина осъзна, че омекотеният интериор може да побере само един човек.
- Влизай! - излая Еди и я забута напред.
- Няма да те изоставя!
- Адски си права, че няма! Влизай вътре и се сбутвай!
Жената премина през отвора и се притисна към меката седалка. Съпругът ѝ я последва. Перна куфарчето и измърмори: