- Защо просто не изхвърлиш това шибано нещо?
- Не... Ох!... Не мога - изсумтя жената, когато Чейс се натисна в нея. - Добре, как работи това чудо?
Еди забеляза малко контролно табло. На него имаше два бутона, горният от тях мигаше. Чуха как друга част от тавана пропадна - нямаха време за разучаване на апаратурата. Чейс натисна светещото копче. Подобната на мида врата се затвори с механично жужене и го притисна още повече в съпругата му.
- Е, не е точно срещата, за която мечтаех - измърмори Нина, задникът на мъжа ѝ беше притиснат в...
Еди натисна и другия бутон.
Двигателите до вратата на капсулата се задействаха. Прозорецът се освети от фойерверки, които счупиха предпазното стъкло частица от секундата преди сферата да се изстреля във въздушното пространство. Ускорението притисна Чейс към вратата, а пищящата Нина в него.
Небостъргачът рухна.
Клиноподобна отломка, висока колкото осем етажа от сградата, се откъсна от върха ѝ, наклони се диагонално и падна. Евакуираните от офисите хора бягаха и пищяха долу в градинките пред небостъргача. Гигантската маса от стомана, бетон и стъкло се вряза в земята, ударната вълна помете всеки един прозорец на първите двайсет етажа и вдигна задушаващ облак от пулверизирани късове, които застигнаха бягащите служители. От горната част на сградата заваляха отломки от разкъсани подпори и бетон.
Спасителната капсула също падаше, но доста по-бавно. Двигателите работиха само няколко секунди, след което се изключиха, тяхното предназначение беше да изведат сферата далеч от небостъргача. След кратко, но ужасяващо свободно падане, се отвориха три парашута. Оранжевата спасителна капсула се понесе грациозно като кленово семе и меко се приземи в една от градините, далеч от опасната зона.
Вратата се отвори. Еди падна назад, замаяната Нина изпълзя след него и тупна на тревата. Погледна към пушещите отломки и се ужаси, когато видя излизащите от пушилката хора. Приличаха на ходещи призраци.
- Мисля, че... трябва да преместя офиса си на първия етаж - изпъшка Уайлд.
Еди седна на тревата и си пое дълбоко въздух.
- Добре ли си? - попита съпругата си той.
- Аха. Донякъде. - Нина го погледна, цялото му лице беше в рани, дрехите му бяха разкъсани и пропити с кръв. - Господи! Приличаш на...
- Човек, който са го били нинджи?
- Не, щях да кажа, че приличаш на чучело с тая брада.
- Блягх!
- Но да, наистина трябва да те заведа в болница.
- Може би ще са малко претоварени тази вечер. - Еди кимна към паникьосаните служители. - Пък и има вероятност да си навлека проблеми, ако полицията желае да ме разпита.
Нина седна до него.
- И аз имам някои въпроси. Къде беше последните три месеца? С какво се занимаваше? Защо си тук - имам предвид на това място, сега, точно в този момент?
- Подред ли да отговарям? Бях навсякъде, преследвах Стайкс... - Спря на средата на изречението, беше искрено ядосан.
- Стайкс? - Уайлд се огледа нервно наоколо, все едно наемникът можеше да се появи от нищото и да ги застреля, но за щастие, нямаше и следа от него.
Еди поклати глава.
- Вече се е изпарил. Изчезнал е! Копеле... шибано! - Мъжът удари яростно с юмрук капсулата. - Бях го хванал, имах възможност да го убия, но я пропуснах!
- Затова ли дойде тук? - не повярва на ушите си Нина. - За да убиеш Стайкс? Не заради... не заради онова, което ми каза в Перу, че ще докажеш, че не си убил Кит?
Нейното разочарование, което бързо се превръщаше в отвращение, охлади за секунди пламенния му гняв. Чейс заговори, този път доста по-спокойно:
- Това сега няма значение, защото мисля, че бях подведен. Двамата бяхме подведени.
- Какво имаш предвид?
- Определени хора ми осигуриха информацията, че Стайкс ще е тук. В замяна трябваше да свърша нещо за тях.
- Да унищожиш статуетките. - Нина извади куфара от капсулата и го отвори. Трите каменни фигури бяха непокътнати.
- Аха. Само дето не мисля, че появата на този хеликоптер е съвпадение. Някой е искал всички ни мъртви - Такаши, Стайкс, теб... и мен. Трябва да разбера кой. - Приближаващи светлини привлякоха вниманието му, бяха линейки, пожарни коли и... полицейски патрулки. - Нямам време за разговори сега, трябва да вървя.
- Недей, Еди, не можеш да ме оставиш! Интерпол знае, че Кит е бил замесен в нещо... ако дойдеш с мен, можем да ги убедим...
- Съжалявам, мила, но не мога. Още не. - Чейс се изправи и се зачуди накъде да поеме. Роторът на вятърната турбина се беше забил в тревата като огромна стреличка за дартс, отвъд него започваше градският лабиринт на Токио. - Трябва да говоря с един човек. - Тъкмо щеше да тръгне... обърна се и издърпа куфара от ръката на Нина, преди тя да разбере какво става.