Жената скочи на крака, но съпругът ѝ вече беше далеч.
- Еди!
Чейс се обърна и каза:
- Помниш ли какво друго ти казах в Перу? Последното нещо? Все още съм на това мнение!
Нина беше прекалено потресена, за да го последва. Облегна се на спасителната капсула, докато съпругът ѝ потъна в нощта.
Наистина си спомняше последните му думи, когато се разделиха на помпената станция. Каза ѝ: „Обичам те“.
- Боже, Еди - въздъхна Нина. - В какво си се забъркал?
Същият въпрос можеше да зададе и на себе си.
10
Шинкансенът - по-известен на Запад като влака стрела - беше, заедно с вулкана Фуджи, един от символите на Япония; модерната експресна машина летеше между градовете с невероятна скорост и прецизна точност. В този момент една пътуваше на северозапад от Токио до дестинация, намираща се на пет часа и хиляда и сто километра разстояние, а именно Хаката - град, разположен на западното крайбрежие на страната.
Еди нямаше намерение да стига толкова далеч. Неговата спирка беше Нагоя, която се намираше на една трета от целия път, който влакът трябваше да измине, оттам щеше да напусне страната от международното летище; охраната нямаше да е толкова сериозна, колкото на „Нарита“. Изходът му беше уреден от Скарбър. Предвид случилото се в сградата на „Такаши Индъстриз“, въобще не се учуди, когато разбра, че тя е в Япония. Със сигурност се е намирала в близост до небостъргача, за да може да наблюдава събитията.
И след това да докладва на шефовете си.
Над Еди се намираше LED дисплей, който показваше, че е почти полунощ. Инструкциите на Маделин бяха да не се срещат, преди влакът да напусне гара Шин-Йокохама. Следващата спирка, Нагоя, се намираше на един час и петнайсет минути разстояние. Разполагаха с достатъчно време, за да проведат разговора си.
Чейс имаше някои подозрения защо тя не желае да бъде обезпокоена по-рано. Беше взел някои предпазни мерки.
Междувременно мислите му се върнаха към онова, което му каза Нина. Облекчението и радостта, които изпита от срещата им, бързо бяха заменени от раздразнение към реакцията ѝ, когато ѝ разкри защо е тук. Съпругата му беше ужасена от факта, че целта му е била да убие Стайкс... и то, сега осъзнаваше това, с право. Тръгна си от Перу с намерението да докаже невинността си, но някъде по пътя това намерение беше заменено от по-проста, по-груба и по-лесна алтернатива. Отмъщение и нищо повече, искаше отмъщение за всичко, което Стайкс беше сторил. Еди винаги бе смятал подобни неща за непрофесионални, но през последните три месеца беше попаднал в емоционален капан. Да разкрие какво свързваше Кит, Александър и София, се оказа много трудно, а до момента и безрезултатно, затова си позволи да преследва друга цел, избрана от някаква влечугоподобна и кръвожадна част от неговата психика.
Сега обаче основната му задача беше да разследва. Щеше да открие кой го изигра и защо.
Когато го стореше, можеше да позволи на влечугото в себе си да се развихри.
В момента трябваше да убие нещо друго - последните няколко минути до срещата. Разгледа английското издание на вестник „Асахи Шимбун“, който си купи, преди да се качи на влака. „Интерпол продължава издирването на милиардера беглец“ гласеше едно заглавие с малки букви, което привлече погледа му; името Харалд Глас му се стори познато, някак си то беше свързано с АСН. Явно датчанинът бе напуснал родната си страна, когато получил обвинение в измама, пране на пари и контрабанда на наркотици. Еди беше сигурен, че животът на Глас в неизвестност бе доста по-луксозен от неговия собствен.
Настъпи полунощ. Чейс остави вестника на една страна и се насочи към средата на влака, към „зелената“ - първокласна - част. Още една причина да е нащрек: по-скъпите вагони бяха по-малко предпочитани, особено в този час. Може би жената търсеше усамотение... или по-малко свидетели.
Когато Еди влезе във вагон номер десет и го удари неприятната миризма на тютюн, разбра, че има и друга причина, поради която бившата агентка на ЦРУ беше избрала това място. Пушенето бе разрешено в определени части на шинкансена и тази беше една от тях. Преди да се качи на влака, Чейс бе прибрал вещите си от шкафче в метростанцията, беше почистил раните си в кабинка от тоалетна и бе сменил парцаливите си дрехи с по-удобни.
Англичанинът извади пакет „Марлборо“ и запалка от предния джоб на коженото си яке и тръгна по пътеката в търсене на свръзката си.