Бързо я откри; имаше шепа хора във вагона - няколко костюмирани и отегчени японци.
- Ето те и теб - изхъхри Скарбър от мястото си до прозореца в средата на редицата и издиша кълбо дим. - Сядай.
Еди се стовари срещу нея, запали си цигарата и върна пакета и запалката в джоба на якето.
- В крайна сметка дойде в Япония, а?
- Държа под око интересите на работодателите си.
- В такъв случай няма смисъл да ти разказвам какво се случи.
- Няма, имам си представа. Боже, каква касапница. - Жената дръпна дълбоко от цигарата си, горящият й край изпука. - Единственото, което ме интересува е: унищожи ли статуетките?
- Все още не.
Скарбър се намръщи.
- Сделката беше да ги разкараш, малчо.
- Сделката беше и да убия Стайкс.
- Казахме ти, че той ще е там, и не те излъгахме. Това, че си преебал работата, не е мой проблем. Къде са?
- В безопасност.
- А не трябва. Имаше чанта, когато се качи на влака - в нея ли са?
Еди сви рамене.
- Първо искам отговори на няколко въпроса.
- Не ми пука какво искаш. Къде са фигурите, Чейс?
Мъжът я застреля с леден поглед.
- Защо се опитахте да ме убиете, Скарбър?
Маделин остана мълчалива за миг, от цигарата ѝ се вдигаше тънка струйка дим. Погледна го с възхищение.
- Сети се, а?
- В момента, в който някакъв педал почна да изстрелва ракети по мен.
- Така е, не се иска много ум, за да ти светне, нали? - усмивката на жената охладня, дясната ѝ ръка се стрелна в дамската ѝ чанта.
Еди беше по-бърз от нея, извади своя макаров и го насочи в гърдите ѝ.
- Аха!
- Ще повярваш ли, ако ти кажа, че бръкнах за тампон? - попита Скарбър и бавно отдръпна ръката си.
- Не особено. А сега ми дай оръжието. Бавно, с палеца и кутрето.
Разгневена, жената извади пистолета. Беше „Смит и Уесън SD9“, малък, автоматичен... и все пак не толкова малък, че да може да го вкара в страната. Бяха ѝ го осигурили в Япония, което означаваше, че има сътрудници тук. Такива, които могат да прекарат модерни американски оръжия през стриктния контрол на японските митници...
- Извади пълнителя и пусни оръжието под масата - заповяда Чейс. Маделин изпълни нареждането, пистолетът и магазинът му издрънчаха на пода. Мъжът ги срита под своята седалка. - Бивш призрак, друг път. Или още си на активна служба, или имаш доста сериозни приятели в ЦРУ. За кого работиш и защо си направи труда да ме пратиш в сграда, която вашият хеликоптер обстреля?
На лицето на Скарбър се появи подигравателна усмивка, сухата й като пергамент кожа се опъна.
- Наистина ли мислиш, че ще кажа на келеш като теб?
- Ако не го сториш, това ще ти е последната цигара. - Пистолетът на Еди не се отлепяше от сърцето на жената.
Маделин извади фаса от устата си и го погледна унило.
- Така или иначе, бях решила да ги откажа... Добре, малчо, хвани се за нещо. Хората, за които работя, искаха Такаши и твоята съпруга мъртви, а фигурите унищожени. Стайкс беше просто случаен бонус.
Чейс стисна зъби.
- Защо желаят смъртта на Нина?
- Проклета да съм, ако знам. Аз съм само изпълнител, не вземам решенията. Но нещата са прости - моите работодатели искат всички вас мъртви. Защо ви искат... - Скарбър лапна отново цигарата, дръпна дълбоко от нея и цялата я превърна в пепел. Ухили се като череп. - Явно единият от работодателите ми ти има зъб. Когато разбра, че има възможност да те вкара в оная сграда заедно със съпругата ти, ме помоли да го организирам. Предполагам, че доста сериозно си го ядосал.
- Списъкът ми с хора, които съм разгневил, е доста дълъг - каза Еди. - Дай да го скъсим. Кой е той?
Вместо да му отговори, Маделин погледна надолу по пътеката. Чейс стори същото и видя, че единият от пътниците е насочил пистолет към него. Беше друг „Смит и Уесън SD9“. Втори мъж идваше зад тях, оръжието му бе същото.
- Времето ти изтече - заяви Скарбър.
- Съжалявам, госпожо - подхвана първият мъж. Акцентът му беше американски. - Нямахме добра видимост към субекта. Ако бяхте седнали на мястото до пътеката, както ви препоръчахме...
- Не ме учи как да си върша работата, малчо - изсъска му Маделин. - Работила съм под прикритие в Китай, когато баща ти още е бил с памперси.
- По-скоро дядо му - ухили ѝ се насреща Еди.
Жената взе неговия макаров от ръцете му.
- Копеле - измърмори Скарбър, когато извади пълнителя и видя, че е празен. - Дори не е бил зареден.
- Какво да правим с него, госпожо? - попита единият от мъжете на Маделин.
- Мамка му, ти какво предлагаш? Очистете го.