Онзи седна на мястото до Еди, пистолетът му беше насочен в него. Другият агент се разположи на празното място до Скарбър и също насочи оръжието си към англичанина.
- Просто ще ме застреляте? - попита Чейс спокойно, макар умът му да галопираше в търсене на изход от ситуацията. - Струва ми се, че другите пътници може да забележат.
- Хората в този вагон са с мен - каза Маделин със самодо- волно изражение на лицето. - Запазихме всички места.
- О, така се радвам, че си купих акции от японските железници - отвърна Еди, безгрижната му осанка бързо се пречупваше. Останалите „пътници“ се насочиха към изходите, навярно, за да спрат някой случаен минувач, докато колегите им си свършат работата. - Ще ви е доста трудно да скриете тяло с прострелна рана за още час.
- Не се безпокой, малчо, помислили сме за всичко. - Жената кимна към мъжа до Чейс, който бавно прибра пистолета си в кобура и извади лъскава метална тръба с дюза в единия край; другият ѝ подчинен навря своя SD9 в лицето на пленника, за да го откаже от всякакви глупави помисли. - Газов инжектор - обясни Скарбър, сочейки към нестандартното оръжие. - Без следи, без шум, ще си мъртъв за двайсет секунди. След това ние слизаме в Нагоя. Когато някой се опита да те събуди в края на линията, вече ще сме напуснали страната.
- Нека викнеме „ура“ за японската учтивост - каза Еди. Намираше се в безизходица, мъжът срещу него блокираше пътя му, не можеше нито да се бие, нито да побегне. - Ще ме оставите ли поне да си допуша цигарата? - Англичанинът вдигна фаса към устата си.
Скарбър поклати глава.
- Тези неща ще те убият. - Жената направи знак на първия агент, той насочи газовия инжектор към пленника...
Еди изплю цигарата си в лицето му.
Разлетяха се искри, заслепеният мъж затърка с ръка окото си... Чейс го удари в подлакътника на седалката. Слисаният агент отсреща не можа да стреля, защото колегата му бе блокирал подобна възможност.
Първият оперативен служител все още стискаше инжектора. Еди натисна здраво ръката му и я изви така, че дюзата да се опре в челюстта на мъжа. Чу се остро изсвистяване. Агентът се паникьоса, когато осъзна, че смъртта е на няколко секунди разстояние.
На толкова щеше да бъде и за Еди, ако не се размърдаше...
Избута умиращия на масата и дръпна ръчката на седалката си. Първокласното място зае най-ниската си позиция, когато Чейс го натисна с гърба си. Другият агент се опита да вземе на мушка англичанина, но гърчещото се тяло на партньора му пречеше...
Еди направи задно кълбо и изрита оръжието на противника си.
Стовари се в седалките на следващия ред и бързо се изправи на крака. Трябваше да се разкара от вагона и да се смеси с тълпата, така хората на Скарбър щяха да са доста ограничени в действията си. Скочи на пътеката и се насочи към вратата в края на...
Тя се отвори. През нея влезе друг азиатец в костюм, оръжието му беше готово за стрелба.
Еди се хвърли върху близките седалки, за да се предпази от изстрела. Зад себе си чу тъп звук от срещата на олово в човешка плът. Мъжът до Скарбър се беше навел, за да вземе пистолета си, но вместо това получи куршум в гърдите и изхълца.
Втори изстрел се озова в седалката зад Чейс. Новодошлият се опитваше да заеме чиста позиция за стрелба. На Еди му трябваше оръжие. Пистолетът на мъртвия агент се беше озовал някъде на седалките срещу Скарбър. Англичанинът хукна през редицата с места. Пореден изстрел изсъска над главата му, но той вече бе залегнал.
Пистолетът! Къде беше?
Затърси го трескаво, зад гърба му приближаваха стъпки.
Ако беше паднал под седалките, бе обречен...
Ето го, под подлакътника. Сграбчи го и откри огън на сляпо. Преследващият го мъж се прикри.
Чейс се върна на пътеката. Скарбър продължаваше да стои на мястото си, но се опитваше да извади пистолета си изпод масата с крак.
Еди насочи „Смит и Уесън“-а към нея и дръпна спусъка...
Оръжието щракна. На празно.
Маделин премига, все едно беше ударена от ток. Размениха си гневни погледи, Чейс прескочи мъртвия на пода и хукна към задната част на вагона.
- Вземи Юн и убийте това копеле! - изкрещя Скарбър на подчинения си.
Вратата автоматично се отвори, когато Еди я доближи. Той се шмугна в отделението за качване на пътниците и видя двойка врати, които водеха към отделението между вагоните. През прозорчетата им видя, че към него тича друг мъж.
Нямаше къде да отиде. Външните врати бяха затворени. Управляваха се от екипажа на шинкансена и се отваряха единствено, когато влакът не се движеше.
Тогава видя, че в отделението има и друга врата, на нея пишеше „Влизането забранено“. Пробва да я разбие с рамо, но тя не поддаде. Другият мъж почти беше стигнал до него.