- Хайде, нервак - изръмжа англичанинът. - Да вървим. - Чернокожият отдръпна ръката си. Чейс се наведе за мачетето. Отвън се разнесе пронизителна за слуха аларма - както и някакво далечно топуркане. - Знаеш ли, ако бях на твое място, щях да залегна.
Чернокожият прикри главата си точно когато поредният снаряд порази целта си. Експлозиите бяха далечни, но разтресоха добре килията, кулите на пазачите бяха направени на трески, а сглобяемата административна сграда беше разрушена, останките от нея колабираха върху персонала на затвора вътре.
Еди сръга Буду с мачетето. Отвън пилотът на хеликоптера правеше отчаяни опити да излети.
- Хайде, ставай. Ставай! - Англичанинът посочи към счупената врата. - Мърдай.
Зимбабвиецът нямаше друг избор, освен да се подчини, въпреки това гласът му беше изпълнен с предизвикателство:
- Къде ме водиш?
- В дългосрочен план ли? Ботсвана. В краткосрочен - продължи Чейс, като истински се наслаждаваше на обърканата физиономия на пленника си - ще довършим онова, заради което дойдох тук - ще освободим Струтър. Води ни.
- Не можеш да се измъкнеш от тук - изсъска Буду, докато излизаха от килията. От дупката в тавана до тях достигна ревът на хеликоптера, който най-накрая полетя. - Главният портал е затворен, а снарядите ви няма да го разрушат - знам това, защото по време на войната нападнах форта. Трябва ти танк. А ти нямаш такъв.
- Остави ме аз да се тревожа за тези неща - отвърна му Еди. Отново го ръгна с мачетето, доста грубо този път. - Хайде, размърдай си задника.
Буду изсумтя, но тръгна надолу по коридора, като стъпваше по отломките, покрили пода. Англичанинът вървеше на няколко крачки зад него. Последва нова експлозия навън: едно от превозните средства на двора беше избухнало. Щеше да има още един, последен обстрел със снаряди, после всичко зависеше от превземането на главния портал.
Преминаха покрай една от килиите, оттам се разнесоха френетични викове и думкане, мъжът в нея отправяше молби на езика шона31. Еди опита да отвори вратата, но за целта му беше необходим ключ. По дяволите! Трябваше да вземе комплекта на пазача...
Пред очите му се появи един охранител, в ръката си държеше пистолет. Зарадва се, като видя Буду... после осъзна, че командирът не е сам, и вдигна оръжието си.
Еди беше по-бърз от него. Един-единствен изстрел и охранителят падна по гръб, от раната на челото му бликна кръв.
Зимбабвиецът се завъртя с намерението да се възползва от ситуацията, но англичанинът вече беше насочил пистолета си към него.
- Вземи му ключовете и отвори килията - нареди му.
Буду го изгледа с изпитателен поглед, на лицето му се четеше пресметливо изражение.
- Защо просто не ме убиеш? - попита по-скоро реторично, отколкото с безпокойство чернокожият. На лицето му се беше появила лукава физиономия. - Не можеш, нали? Трябвам ти жив.
- Не точно - обясни му Еди. - Аз те искам жив, защото ще ми платят повече.
- Нали вече не си наемник - смръщи се Буду, когато смисълът на думите на Еди достигна до ума му. - Някой ти е платил? Кой?
- Как кой, същите онези, които прекарах през граница последния път, когато бях тук. Както и някои други избягали зимбабвийци. - Гласът му стана по-суров. - Хора, които са изоставили семействата си по принуда. Заради теб, защото ти си ги държал в плен. Изгарят от желание да те видят отново - на тяхна земя. - Арогантността в погледа на Буду се замени от истински страх. - Основната причина да съм тук е Струтър, но да те предам на онези хора, си е бонус. Не ме разбирай погрешно, ако опиташ нещо глупаво, ще ти пръсна главата и ще събера останките от нея в раница. Хайде, отваряй вратата.
Чернокожият изпълни заповедта. На прага на килията се появи измъчен мъж, с подуто от раните лице, който се втурна да излиза... но отстъпи назад в мига, в който видя кой е неговият освободител.
- Всичко е наред, ела - успокои го Еди и насочи пистолета си в тила на Буду, за да покаже на изплашения затворник, че разположението на силите е променено. Англичанинът надникна в килията и видя, че мъжът не е сам; имаше още петима в това тясно, задушно пространство, всичките носеха белезите на наскорошни побои. Хвърли ключовете в помещението. - Изкарай всички навън, бъдете готови да бягате, когато видите сигнала.
- Какъв ще е той? - попита затворникът.
Еди се ухили.
- Няма как да го пропуснете. - Удари Буду с мачетето, докато мъжете напускаха килията, за да предотврати евентуален мръсен номер от негова страна. - Размърдай се.
- Пускаш тези предатели, тези боклуци на свобода? - изсъска командирът на милицията през зъби. - Ще те убия заради това, Чейс!