Една ръка го хвана изотзад за врата и го заклещи в брутална задушаваща хватка, бъбреците му бяха обработени набързо с юмрук. В ухото му прозвуча глас:
- Мисля, че това е моята чанта.
Нападателят спря да го удря и със същата си ръка обгърна лицето му...
Чу се грозно изщракване... Еди счупи врата на мъжа. Остави безжизненото тяло да се строполи на пода, от премазаната трахея на агента се разнасяха странни гърлени звуци; Чейс взе пистолета от вътрешността на сакото на убития, както и чантата си и забърза напред.
Насочи се към вагоните първа класа. Съвсем скоро тялото щеше да бъде открито, така че трябваше да се махне от влака възможно най-бързо. Също така се налагаше да открие Скарбър.
По един или друг начин, тя щеше да даде отговори на въпросите му.
Достигна вагон номер десет и усети повея, когато автоматичната врата се отвори. Прозорецът беше счупен. Маделин си беше проправила път за бягство. Прибяга до него, пистолетът му беше готов за стрелба. Влакът се намираше на дълъг виадукт над някакви земеделски земи. Светлините от градовете се забелязваха отпред и отзад, но Чейс търсеше някоя по-близка...
Видя движение на железопътната линия, бягащата фигура беше хваната от осветлението, идващо от вътрешността на шинкансена. Скарбър. Еди скочи долу и хукна след нея. Жената прекоси друга линия, беше се насочила към широката бетонна пътека в края на виадукта.
Чейс я последва, бързо я настигаше. Щеше да ѝ отреже пътя за бягство, преди да е достигнала целта си.
Това означаваше, че тя ще се бори. Бившата агентка нямаше да се даде лесно.
Еди мина покрай аеродинамичния нос на шинкансена, намираше се на стотина метра от Скарбър. Тя може и да беше корава и изобретателна, но също така бе с десетина години по-стара от него и заклета пушачка. Петдесет метра. Шумът от двигателите на влака затихваше зад него, така че жената щеше да чуе стъпките му скоро...
Четиресет метра... Маделин се обърна.
Еди остави чантата и вдигна пистолета, жената също се извъртя и извади своя. Не можеше да я убие, не още.
Скарбър не страдаше от подобни ограничения. Тя произведе три бързи изстрела. Куршумите се врязаха в бетона, всеки следващ - по-близо до него...
Чейс дръпна спусъка. Един изстрел беше достатъчен. Маделин изпищя и залитна, изпусна пистолета си и затисна с лявата си ръка раната на дясното си рамо.
Еди се доближи до нея, без да сваля оръжието си.
- Гадно малко лайно! - изсъска Скарбър.
Мъжът изрита пистолета ѝ надалеч.
- Ще оживееш... ако ми кажеш за кого работиш. Иначе ще те застрелям на място.
Гласът ѝ затрепери:
- Ще гръмнеш беззащитна жена?
Чейс едва не се изсмя.
- Беззащитна? Току-що се опита да ме убиеш!
Треперенето изчезна.
- Знаех си, че няма да се хванеш на въдицата. - Лицето ѝ се изкриви от болка, тя хвърли поглед на ранената си ръка. - Добре. Но имам ли думата ти, че ще ме пуснеш, ако ти кажа?
- Да. Искам да знам кой желае смъртта на мен и на Нина. - В далечината зад Скарбър се появи нова светлина - беше друг влак стрела, който идваше от срещуположната посока. Сервизната пътека бе достатъчно голяма, за да са в безопасност на нея, макар Еди да очакваше невероятна шумотевица при преминаването на машината. - Имаш ли нещо против първо да се дръпнем малко назад. - Мъжът отстъпи две крачки.
Маделин го последва и застана до него.
- Хората, за които говорим, са двама. Единият от тях има интерес жена ти да умре - ти въобще не си в полезрението му. Другият обаче ти има зъб.
- Кой е той?
- Виктор Далтън.
Името го накара да настръхне. Виктор Далтън - бившият президент на Съединените щати. Човекът, който преди две години се опита да убие Еди и Нина, за да прикрие своето участие в конспирация, и който беше принуден да се оттегли от поста си напълно унижен, след като видео, в което правеше секс с бившата жена на Чейс, София Блекууд, заля интернет.
Това определено обясняваше намеренията му.
- Далтън? - повтори Еди изумен.
Скарбър пусна раната си.
- Какво ли не ни поднася животът, а, малчо?
Чейс искаше да ѝ зададе безброй въпроси, но един от тях стоеше начело в списъка му:
- Кой е другият...
Чу се тихо цък и ръката на Скарбър изведнъж се стрелна към гърлото на Чейс. Мъжът инстинктивно посегна да я отбие с пистолета си... и отскочи назад, когато усети болката в промушената си предмишница. Още преди да се съвземе, пистолетът му беше избит.
Бившата агентка все още криеше някой и друг трик в ръкава си... буквално. От ръкава ѝ се подаваше тънко острие: оръжие, което беше прикрепено за ръката ѝ с пружинен механизъм. Замахна отново към лицето на Еди, който имаше два варианта - да отскочи назад или да ослепее.