Приближаващият влак беше доста близо, движеше се с максимална скорост, но цялото внимание на Скарбър бе насочено върху падналия пистолет. Наведе се, за да го вдигне, извърна се към Чейс и го насочи...
Мъжът я изрита силно в корема и я изхвърли назад... на пътя на връхлитащия шинкансен.
Острата предница на влака я помете със скорост от двеста и деветдесет километра в час, тежкото туп от сблъсъка се разнесе дори и над воя на двигателите и писъците на завихрящия се вятър. Белият нос на шинкансена стана яркочервен.
Еди седна на бетона и прикри ушите си с ръце. Ако машинистът реагираше мигновено на удара и задействаше аварийните спирачки, щеше да измине километър и половина, преди да успее да спре. Когато и последният вагон замина, Чейс се върна за чантата, взе я и се насочи към края на виадукта. С два аварирали влака и няколко трупа, полицията щеше да организира сериозно разследване, така че трябваше да се възползва от възможността да си осигури преднина.
Веднъж да се измъкне от тук, знаеше накъде да поеме. Щеше да се върне в Съединените щати.
И да си разчисти сметките с Виктор Далтън.
11
Рим
В плановете на Нина не влизаше да мине през Италия на връщане за Ню Йорк, но времето, прекарано с японските власти, ѝ даде възможност да осъзнае последствията, до които случилото се в сградата на „Такаши Индъстриз“ щеше да доведе.
На първо място в ума ѝ беше нейният съпруг. Три месеца без никаква вест от него и изведнъж се появи от нищото? Не знаеше дали да се радва, или да беснее, макар обвинението му, че е в съюз със Стайкс, да я караше да клони към второто.
Присъствието на наемника също беше обезпокоително. Такаши излъга, като каза, че Александър е просто доставчик; мъжът беше пълноправен участник в онова, което се случваше. За съжаление, нямаше никаква идея какво е то...
Можеше ли да вярва на твърденията на магната относно неговата мистериозна организация? Фактът, че Стайкс беше замесен с нея, я караше да се съмнява в намеренията ѝ за глобален мир - та основното препитание на Александър зависеше от военните действия. Някой обаче се беше опитал да го спре. Бе предприел драстични мерки. Изпратеният хеликоптер имаше за цел да убие нея, Такаши и Стайкс.
Както и Еди. Желаеха и неговата смърт. Защо? Каква беше връзката?
Статуетките бяха ключът, сигурна бе в това.
Такаши знаеше какво ще се случи, когато те бъдат свързани. За разлика от него Нина нямаше абсолютно никаква представа, че фигурите могат да използват енергийните полета на планетата, за да се противопоставят на гравитацията, както не знаеше и че са способни да предизвикат невероятното ѝ преживяване.
Това я наведе на мисълта, че някой, някъде има информация, която беше много повече от тази на АСН. Сещаше се само за една група, която пасваше на описанието. Затова реши да дойде в Рим.
- Доктор Уайлд. - Посрещна я Николас Пападопулос. Мъжът превъртя името ѝ в устата си като хапка изключително неприятна храна. Нина си бе имала вземане-даване в миналото с прегърбения старец. Братството на Селасфорос321 разполагаше с огромно богатство от древни текстове за Атлантида; целта на организацията беше да скрие всякаква информация за изгубената цивилизация от външния свят.
Бяха готови да убият всеки, който се доближеше до истината. Затова антипатията на Нина към тях не отстъпваше на тази на Пападопулос към нея. Жената беше една от мишените им в миналото, както и родителите ѝ. Тя оцеля. Те - не. От спомена я обзе гняв.
Опита се да го потисне. Животът ѝ можеше да зависи от архива на Братството.
- Господин Пападопулос - поздрави го Нина с преднамерено безразличен тон. - Радвам се да ви видя отново.
- Аз също - отвърна ѝ неубедително старецът. - Макар че посещението ви ме изненадва. АСН разполага с пълното ни съдействие, осигурили сме ви всичко, което сте изискали от нас, така че защо е било необходимо да идвате на крака...
- Вашето определение за „пълно съдействие“ се разминава с нашето - контрира го Нина с тънка усмивка на устните си.
- Правим всичко, за което ни помолите! - Възмущението на Пападопулос личеше във всяка негова дума. - Ние сме единствените хора, които знаят всичко, което се намира в архивите ни. За външен човек ще са нужни години само за да разбере начина ни на подреждане. Навярно смятате, че можете да се справите без нас?
Усмивката на Уайлд замръзна.
- Знам ли, може би трябва да пробваме. Ще ви изпратим в една чудесна и дълга ваканция... на разноски на щата. Какво ще кажете?