Выбрать главу

Приближаващият влак беше доста близо, движеше се с максимална скорост, но цялото внимание на Скарбър бе насочено върху падналия пистолет. Наведе се, за да го вдигне, извърна се към Чейс и го насочи...

Мъжът я изрита силно в корема и я изхвърли назад... на пътя на връхлитащия шинкансен.

Острата предница на влака я помете със скорост от двеста и деветдесет километра в час, тежкото туп от сблъсъка се разне­се дори и над воя на двигателите и писъците на завихрящия се вятър. Белият нос на шинкансена стана яркочервен.

Еди седна на бетона и прикри ушите си с ръце. Ако маши­нистът реагираше мигновено на удара и задействаше аварий­ните спирачки, щеше да измине километър и половина, преди да успее да спре. Когато и последният вагон замина, Чейс се върна за чантата, взе я и се насочи към края на виадукта. С два аварирали влака и няколко трупа, полицията щеше да организи­ра сериозно разследване, така че трябваше да се възползва от възможността да си осигури преднина.

Веднъж да се измъкне от тук, знаеше накъде да поеме. Щеше да се върне в Съединените щати.

И да си разчисти сметките с Виктор Далтън.

11

Рим

В плановете на Нина не влизаше да мине през Италия на връщане за Ню Йорк, но времето, прекарано с японските власти, ѝ даде възможност да осъзнае последствията, до които случилото се в сградата на „Такаши Индъстриз“ щеше да доведе.

На първо място в ума ѝ беше нейният съпруг. Три месеца без никаква вест от него и изведнъж се появи от нищото? Не знаеше дали да се радва, или да беснее, макар обвинението му, че е в съюз със Стайкс, да я караше да клони към второто.

Присъствието на наемника също беше обезпокоително. Та­каши излъга, като каза, че Александър е просто доставчик; мъ­жът беше пълноправен участник в онова, което се случваше. За съжаление, нямаше никаква идея какво е то...

Можеше ли да вярва на твърденията на магната относно не­говата мистериозна организация? Фактът, че Стайкс беше за­месен с нея, я караше да се съмнява в намеренията ѝ за глоба­лен мир - та основното препитание на Александър зависеше от военните действия. Някой обаче се беше опитал да го спре. Бе предприел драстични мерки. Изпратеният хеликоптер имаше за цел да убие нея, Такаши и Стайкс.

Както и Еди. Желаеха и неговата смърт. Защо? Каква беше връзката?

Статуетките бяха ключът, сигурна бе в това.

Такаши знаеше какво ще се случи, когато те бъдат свързани. За разлика от него Нина нямаше абсолютно никаква представа, че фигурите могат да използват енергийните полета на планета­та, за да се противопоставят на гравитацията, както не знаеше и че са способни да предизвикат невероятното ѝ преживяване.

Това я наведе на мисълта, че някой, някъде има информация, която беше много повече от тази на АСН. Сещаше се само за една група, която пасваше на описанието. Затова реши да дойде в Рим.

-      Доктор Уайлд. - Посрещна я Николас Пападопулос. Мъ­жът превъртя името ѝ в устата си като хапка изключително не­приятна храна. Нина си бе имала вземане-даване в миналото с прегърбения старец. Братството на Селасфорос321 разполагаше с огромно богатство от древни текстове за Атлантида; целта на организацията беше да скрие всякаква информация за изгубе­ната цивилизация от външния свят.

Бяха готови да убият всеки, който се доближеше до истина­та. Затова антипатията на Нина към тях не отстъпваше на тази на Пападопулос към нея. Жената беше една от мишените им в миналото, както и родителите ѝ. Тя оцеля. Те - не. От спомена я обзе гняв.

Опита се да го потисне. Животът ѝ можеше да зависи от ар­хива на Братството.

-      Господин Пападопулос - поздрави го Нина с преднамере­но безразличен тон. - Радвам се да ви видя отново.

-      Аз също - отвърна ѝ неубедително старецът. - Макар че посещението ви ме изненадва. АСН разполага с пълното ни съ­действие, осигурили сме ви всичко, което сте изискали от нас, така че защо е било необходимо да идвате на крака...

-      Вашето определение за „пълно съдействие“ се разминава с нашето - контрира го Нина с тънка усмивка на устните си.

-      Правим всичко, за което ни помолите! - Възмущението на Пападопулос личеше във всяка негова дума. - Ние сме един­ствените хора, които знаят всичко, което се намира в архивите ни. За външен човек ще са нужни години само за да разбере начина ни на подреждане. Навярно смятате, че можете да се справите без нас?

Усмивката на Уайлд замръзна.

-      Знам ли, може би трябва да пробваме. Ще ви изпратим в една чудесна и дълга ваканция... на разноски на щата. Какво ще кажете?