- Никога не съм чувала за него - призна си Уайлд.
- Няма как да сте - каза Пападопулос. - Братството се е погрижило за това. Бил е ученик на Теофраст...
- Единият от учениците на Платон.
Това явно я издигна, съвсем малко, в очите на Белардинели.
- Точно така. Каликрат е бил заинтригуван от историята на войните между Атина и Атлантида. Тези текстове - мъжът посочи книгата - съдържат информация по темата.
- Нека видим какво пише за Нанталас - прикани го Нина.
Главният архивар постави книгата на каменната плоча в основата на аркосолия и я отвори внимателно, подвързията скърцаше при отгръщането на всяка стъклена „страница“. Мъжът отгърна на една от тях и отново постави очилата си за четене.
- Ето я.
Потъмнелият пергамент беше притиснат между два стъклени листа, долната му част бе откъсната, а останалата носеше следите на времето и на подлагането му на вода. Текстът беше на гръцки, ситно написан с избледняло кафяво мастило.
- Какво се е случило с останалото? - попита Нина.
- Никой не знае - отвърна старият мъж. - Когато Каликрат умира, се водят спорове за собствеността му. Братството е взело тези текстове от един от братята му, всичко останало е било изгубено.
Жената беше сигурна, че това вземане е било принудително, но повече искаше да прочете древните документи, отколкото да критикува. Родителите ѝ я бяха научили на гръцки още като дете, така че проблемите при четенето бяха предизвикани от нечетивния текст и от слабата светлина. От написаното Нина можеше да си направи извода, че в предните части на писанията на Каликрат той е разглеждал атлантския кралски двор, преди Нанталас да се намеси в дейностите му.
- Изглежда, е била истинска подстрекателка за война - заключи Уайлд. Почти всички от така наречените пророчества на жрицата бяха не особено добре прикрити призиви за поредната война на Атлантида с многобройните ѝ врагове.
- Всички атланти са били военни подстрекатели - укорително забеляза Белардинели. - Насилието е било в кръвта им.
- И в кръвта на техните врагове, както изглежда - отвърна на удара Нина. - Къде е частта за статуетките?
Главният архивар посочи един пасаж в долната половина на страницата. Уайлд я прочете на глас:
- „Когато Нанталас вдигна фигурите, великолепна светлина изпълни Храма на боговете и дари върховната жрица с видения, изпратени ѝ от камъка. Тя заяви, че тези нейни прозрения ѝ позволяват да вижда през очите на боговете и да чувства целия живот в този свят.“ Точно това...
Нина млъкна, не искаше да споделя тайните си с Братството.
- Точно това очаквах да прочета. - Жената намери друга част. - „Върховната жрица призова краля в Храма на боговете. Обеща му отново, че силата на небесния камък ще направи империята непобедима. Владетелят поиска от нея доказателство, тогава тя съедини фигурите и ги докосна до камъка. Кралят беше изумен, когато той...“
Тук беше краят на текста, нямаше нищо друго освен една едва доловима буква в най-долната част на документа.
- Това ли е всичко? - жената попита Белардинели.
- Нанталас се споменава и в други текстове - обясни той, - но нищо повече не се казва за нея.
Нина се обърна към Пападопулос:
- Братството е единствената организация, която притежава подобна информация, нали? Никой друг няма копия от знанията ви или пък някакъв друг източник?
- Поне аз не знам за такива - потвърди гъркът.
- Също така не сте споделяли нищо от архивите си с друг, освен с АСН?
- Ако не бяхме принудени, и с вас нямаше да споделим нищо - заяви Белардинели оскърбен.
- Защо питате? - попита Пападопулос.
- Защото - започна да обяснява Уайлд - смятам, че някой има информация за Атлантида, която дори Братството на Селасфорос не притежава.
Главният архивар поклати глава.
- Невъзможно! Братството е отдадено на мисията си от стотици поколения назад във времето. Намерили сме всичко, що се отнася до Атлантида.
- С изключение на самата нея - напомни му Нина. - Трябвах ви аз, за да се случи това.
Италианецът щеше да се пръсне от яд, но Пападопулос го успокои и попита жената:
- Какво намеквате, доктор Уайлд?
- Когато съединих трите статуетки в Токио - започна тя, - имах... изживяване.
- Какъв вид изживяване?
- Нека просто приемем, че Нанталас не е била измамница. Но работата е там, че Такаши - човекът, който притежаваше фигурите - знаеше какво да очаква, все едно беше чел този текст - посочи Нина към пергамента.