- Невъзможно - отказа да повярва Белардинели.
- Знам ли... написаното тук е доста близко до онова, което аз преживях, нищо, че се е случило преди единайсет хиляди години. Проблемът е, че това не беше единственото нещо, с което японецът беше наясно. Имаше и... други последици от свързването на статуетките. Физични последици, които... ами единственият начин, по който мога да ги опиша, е като невероятни. - Нина сви рамене. - Но Такаши въобще не беше изненадан... от каквото и да било. Не само че беше наясно какво е написано тук, но дори знаеше неща, които ги няма в текста ви.
Пападопулос беше зашеметен.
- Смятате, че този човек е чел липсващите части от написаното от Каликрат?
- Може би. А може би дори повече. Има ли вероятност някой да притежава информация, която Братството няма? Правителството или други тайни организации? - Уайлд вдигна поглед към тавана. - Други религиозни култове?
- В Archivum Secretum няма нищо за Атлантида - твърдо заяви Белардинели.
Пападопулос обаче не беше толкова убеден.
- Няколко правителства имат огромни тайни архиви - призна той. - Но не сме споделяли информацията си с никой друг, освен с АСН.
- Щом твърдите, че това е единственото копие от пергамента на Каликрат, как е възможно тогава Такаши да е бил запознат със съдържанието му? - попита Нина.
Белардинели свали очилата си, закрачи по тесния тунел и се изправи пред Уайлд.
- Явно другата част от страницата повтаря същата информация - заяви италианецът, като подкрепяше думите си с нервни жестове. - Някой притежава тази част... и Такаши я е прочел.
- Пергаментите са били скъпи по онова време - контрира го Нина. - Имам предвид, вижте колко ситно е пишел Каликрат. Не би го хабил с повторения на думите си.
- Но това е... това е единственото възможно обяснение - намеси се Агнели. Уайлд почти беше забравила, че той е с тях.
- Не е вярно, има още едно. Макар че няма да ви хареса - обърна се Нина към двамата старци. - Някой вътре в Братството е споделял информация с организацията на Такаши.
Тишината ѝ подсказа, че предположението ѝ не е добре прието.
- Не! - излая Белардинели. - Не е възможно! Всеки един член на Братството е изцяло отдаден на каузата!
- Вие нямате вече такава! Атлантида беше открита, семейство Фрост и последователите им са мъртви, Братството беше разкрито... Сега ООН и още няколко правителства ви наблюдават изкъсо. Може би някой от вас е решил да продаде тайните ви и да си осигури стабилен пенсионен фонд.
- Малко е... трудно за вярване - бавно каза Пападопулос. - Агостино е прав - лоялността към Братството е нещо от изключителна важност.
- Освен това - допълни Белардинели - само трима от нас знаят пълното съдържание на архива: аз, Николас и Паоло. - Мъжът скръсти ръце, все едно всичко беше решено.
- Това доста скъсява списъка със заподозрените, нали? - каза Уайлд. Тримата мъже си размениха погледи, когато жената се качи да види рафта, от който беше извадена книгата. - Хм.
- Какво има? - попита гъркът.
Нина посочи вляво към празното място.
- Този отпечатък в прахта е от ръката на господин Белардинели.
- Да? И какво от това? - сопна се главният архивар. - Оставих го, когато взех книгата. Видяхте ме.
- Тогава чий е този от другата страна? - Нина посочи към една по-стара следа в сивата повърхност.
- Ти не докосна тази част от рафта, Агостино - заяви Пападопулос и се приближи, за да види по-добре. - Но някой го е сторил... и то скоро. Почти няма нова прах.
Нина се обърна към Белардинели.
- Десничар ли сте?
- Да - отговори мъжът. Беше объркан и ядосан. - Защо ме питате?
- Когато се покатерихте, използвахте лявата си ръка за опора, докато вадехте книгата с дясната - вашата по-силна ръка. Другият отпечатък е направен от нечия дясна ръка... което означава, че книгата е извадена с лявата.
- Аз съм десничар - призна ѝ Пападопулос.
- Така и предположих. - Нина се обърна към Агнели. - Компютърът беше пригоден за левичар. Господин Белардинели вече спомена, че никога не го ползва, така че оставате само вие. - По кръглото лице на мъжа избиха капки пот, въпреки че в помещението беше хладно. - Вие сте левичар, господин Агнели. Знаехте къде е пергаментът, без да проверявате, дори стълбата беше тук. - Жената отново погледна към старците. - Как ви звучи това?
Мъжете бяха шокирани... много повече, осъзна тя, отколкото разкритието предполагаше. Върна поглед на Агнели.
И замръзна.