- О, мамка му.
Младият италианец беше насочил пистолет в нея.
12
Агнели трепереше целият, ръката му едва държеше малкия автоматичен пистолет, но показалецът му стоеше стабилно на спусъка.
- Н-не мърдайте - изпелтечи мъжът.
Ледени вълни заляха Нина. Изплашеният и изнервен младок можеше да я застреля по случайност.
- Нека всички се успокоим, а? Никой не иска да бъде гръмнат. Мен са ме ранявали и не ми е харесвало.
- Паоло - извика Белардинели. - Какво става?
- Аз... съжалявам - отвърна Агнели, целият беше плувнал в пот. - Платиха ми петдесет хиляди евро за една-единствена снимка на пергамента. Парите ми трябваха! Нищо друго не съм им давал. Не съм предал Братството.
- Въпреки това си насочил оръжие към нас - язвително го укори Пападопулос.
- Защо носиш пистолет в себе си? - попита го Нина. - Очаквал си да те хванат, нали?
- Млъкни! - изрева Агнели, едва дишаше. - Всички млъкнете! Отдръпнете се назад.
Уайлд отстъпи няколко крачки, същото стори и гъркът, но главният архивар не помръдна.
- Какво смяташ да правиш, Паоло? Да ни убиеш ли? Така ли се отплащаш на Братството за всичко, което е направило за теб? Така ли се отплащаш на мен?
- Не, не, аз... не желая да нараня никого, просто искам да се измъкна от тук - заяви Агнели, очите му щяха да изхвръкнат от орбитите. - Моля те, Агостино, отстъпи!
Вместо това Белардинели протегна ръка.
- Дай ми оръжието, Паоло. - Направи крачка напред. - Можем да...
Изстрелът беше оглушителен.
Главният архивар залитна и се хвана за гърдите. Лицето му изразяваше почуда и болка... Тежко се строполи на пода. Агнели също не можеше да повярва какво беше сторил.
За момент настъпи тишина. Пападопулос побягна в тунела.
Оръжието изрева още веднъж. Гъркът се подпря на стената, докато се свличаше, събори няколко текста от близката ниша.
Агнели насочи пистолета си в Нина...
Тя не побягна. Сграбчи стълбата и я метна по него. Мъжът се сви и натисна спусъка, но курушумът му отиде надалеч от целта си.
Уайлд хукна, прескочи стенещия Пападопулос и се изгуби в тунела. Агнели крещеше след нея, страхът му се беше превърнал в гняв.
Нина зави по една извивка в коридора, младокът стреля отново. Нямаше представа къде ще я отведе този път, но алтернативите ѝ не бяха особено много.
Италианецът ѝ дишаше във врата. Мъжът стигна до разклонението и я последва...
Спря за миг. Целият тунел бе потънал в полумрак.
Нина продължи да бяга напред, мина под една крушка, хвана в юмрук маншета на сакото си и я счупи. Въпреки дрехата, която трябваше да защити ръката ѝ, няколко парчета стъкло се забиха в плътта.
Болката беше за предпочитане пред изгарящия удар на куршума. Тя се намираше във владенията на Агнели, италианецът познаваше всяка чупка и завой в тунелите. Единствената ѝ надежда беше да успее да го заблуждава достатъчно дълго време, докато ѝ се удаде възможност да стигне до асансьора.
Коридорът се извиваше покрай четири възможни входа. Нина продължи напред, счупи още една крушка, върна се и пое по левия тунел. На пода жужеше влагоабсорбатор във формата на голяма кутия; жената го подмина и се заслуша внимателно - опитваше се да чуе стъпките на Агнели, въпреки шума от машината. Дали беше наблизо?
Прекалено близо, почти до разклонението.
Присви се в сенките на поредния аркосолий, когато младокът достигна кръстопътя. Той огледа всеки възможен варианти пое напред към единия от тъмните тунели. Нина не дишаше. Стъпките на мъжа заглъхнаха... не беше ясно дали защото се отдалечаваше, или просто вървеше по-бавно.
Нямаше как да разбере, жуженето на влагоабсорбатора ѝ пречеше. Уайлд излезе от укритието си и погледна назад. Беше ли сработила маневрата ѝ? Ако хукнеше към разклонението, можеше да ѝ се разкрие възможност да стигне до асансьора... или можеше да попадне право в ръцете на Агнели, имаше голяма вероятност той да се е сетил за намеренията ѝ.
Колкото повече време прекараше в подземието, толкова повече се увеличаваше вероятността да бъде приклещена. Трябваше да рискува да се върне. Напусна укритието на сенките...
Агнели излезе на кръстопътя...
Нина се опита да се върне, но мъжът я видя. Оръжието изтрещя, но в своята бързина италианецът беше стрелял, без да се прицели, и куршумът отиде нахалос в древната стена. Агнели бързо възвърна самообладанието си и стреля още веднъж, но Уайлд вече се бе скрила зад един ъгъл.
По пътя си жената чупеше крушките, звънът им се носеше в поглъщащия тунелите мрак. Коридорът пред нея се раздели на две. По навик пое по левия. Бързо увеличаваше разстоянието между себе си и дебелия италианец, на който завоите в тунела не му позволяваха да стреля, но ако Нина попаднеше в задънена улица, мъжът бързо щеше да я залови.