Или пък не. Като че ли Агнели забавяше крачка. Може би се беше изморил? Уайлд знаеше, че не това бе причината. Обзе я ужас. Италианецът не бягаше, защото вече нямаше нужда да го прави.
Нина беше попаднала в капан.
Това не я отказа да продължава напред и да чупи всички крушки по пътя си. Коридорът се виеше на една страна, видя друга светлина. Посегна, за да я счупи...
Краят на тунела я беше извел до стая, осеяна с погребални ниши, всичките бяха претрупани с древни записи вместо с мъртъвци. Лъхна я хладен въздух от климатична инсталация.
Нямаше изход от тук.
Нито пък място, където да се скрие. Стаята беше прекалено малка, Агнели щеше да я открие дори и в пълен мрак. Нямаше друг избор, освен да се изправи срещу него - срещу един доста по-голям, по-силен и въоръжен противник. Въпреки че Еди я беше обучавал в изкуството на ръкопашния бой, на Уайлд не ѝ се нравеха шансовете ѝ.
Въпреки това нямаше да стои и да чака да бъде застреляна. Посегна отново, за да счупи крушката, но ѝ хрумна идея.
Климатикът. Захранващият му кабел се извиваше назад към тунела...
Нина запамети къде точно се намира и загаси последната светлина.
* * *
Агнели премига, когато коридорът пред него потъмня. Забави ход и закрачи предпазливо. Единственото осветление идваше доста зад него, но скоро и то щеше да се изгуби, когато завиеше зад ъгъла.
Бездруго не му трябваше, знаеше точно какво го чака отпред.
- Не можеш да се скриеш от мен! - извика мъжът, звучеше уверен, макар от адреналина кръвта да бучеше в ушите му. - Аз... аз ще кажа на братята, че си застреляла всички, преди да успея да те спра. Те ще ми повярват... знаят, че ни мразиш!
- Първо трябва да ме намериш - разнесе се ехо от края на тунела. - Дебел шибаняк такъв! - добави Нина с характерния си нюйоркски акцент.
Гордостта на Агнели беше засегната. Тя го бе обидила!
- Предай се и... ще го направя бързо - обеща ѝ той, като използва реплика от филм, който беше гледал. Искаше да звучи по-заплашително.
Не се получи.
- Не можеш да бъдеш бърз в нищо, лоена топко! Размърдай се, докарай дебелия си задник тук... дано успееш да минеш през вратата!
Безпокойството на Агнели беше заменено от гняв, той се затътри в тунела, дясната му ръка опипваше стената, а лявата му държеше пистолета. Така нямаше как жената да се промъкне покрай него, щеше да я приклещи в хватката си. Стигна до последния завой, там го посрещна пълен мрак. Закани се да покаже на Уайлд, че в него има повече сила, отколкото сланина...
Нещо се уви около глезените му, мъжът политна напред и се строполи по лице в стаята, беше се спънал в опънатия от Нина захранващ кабел. Преди да успее да се изправи, получи ритник в ребрата и още един, който уцели лакътя му. Извика от болката, обзе го паника, когато осъзна, че е изтървал пистолета.
Уайлд чу как оръжието издрънча на пода. Изправи се пред дилема: да побегне, докато Агнели беше на земята, или да потърси пистолета? Избра втория вариант, наведе се и затършува в мрака. Напипваше единствено камък и пръст. Италианецът също търсеше проклетото нещо. Къде беше то?
Жената усети студена, ъгловата стомана. Веднага сграбчи оръжието и се опита да го насочи...
Агнели я хвана за китката.
Мъжът беше прекалено силен, за да успее да се отскубне от него. Замахна с другата си ръка и го удари в лицето, посегна към очите му... той удари китката ѝ в земята.
Нина изпъшка от болка. Агнели удари още веднъж ръката ѝ, този път по-силно. Тя изтърва пистолета и той издрънча на пода. Италианецът стовари юмрук в тялото ѝ с другата си ръка и заопипва за оръжието...
Из цялата катакомба се разнесе пронизващ вой.
Агнели се ужаси, като осъзна какво значи това. Раненият Пападопулос беше успял да се добере до входа на архива и да задейства алармата. Още членове на Братството щяха да дойдат тук... и да научат истината от стареца.
Младокът заряза оръжието и скочи на крака, затътри се опипом през мрака в тунела.
Нина намери пистолета и хукна след него, ребрата я боляха от удара, който той ѝ нанесе.
След малко стигна до някакво осветено разклонение и се заслуша. Агнели навлизаше все по-надълбоко в тунелите. Последва го. Накъде ли отиваше?
Може би към някой друг изход, за който дори и Белардинели не е знаел. Старецът беше казал, че младият мъж прекарва доста време в разучаване на катакомбите.
Алармата заглъхна, когато Нина навлезе в лабиринта от тунели. Жената забеляза, че някои коридори не са осветени, а локулите им са празни. Дори огромната колекция от крадени записи на Братството не можеше да запълни дареното им пространство изцяло.