Выбрать главу

Безпокойството ѝ се завърна, този път имаше доста основа­телна причина да е притеснена. Италианецът можеше да чака в засада в края на пасажа. Забави ход и се ослуша. Нищо. Беше ли избягал вече младокът, или я чакаше с тухла в ръка да ѝ разбие главата?

Подвоуми се още малко, намираше се на крачка от изхода... след което излезе възможно най-бързо.

Върху главата ѝ не се стовариха никакви камъни. Агне­ли беше напуснал слабо осветената стая. Нина забеляза, че в помещението някога са били правени археологически разкоп­ки, полуразрушени стени се надигаха от бледокафявата почва. Нямаше никакви индикации, че проектът е активен; по-скоро изглеждаше замразен, превърнал се в част от историята като руините, които представляваше...

Нина осъзна къде се беше озовала.

Под Ватикана се намираха безброй гробници и крипти, дати­ращи от времето на Римската империя, градени слой върху слой през вековете. Пасажът, който започваше от лабиринта на ар­хива на Братството, водеше до Скави: некропол, скрит под ба­зиликата „Св. Петър“. Доколкото знаеше, той беше открит през четирисетте години на двайсети век по нареждане на папа Пий XII, който търсел гробницата на самия светец. Оттогава мястото не беше докосвано - отчасти от уважение, отчасти по прагма­тични причини: то се намираше точно под великолепния бронзов балдахин на св. Петър и всякакви последващи разкопки можеха да подложат на опасност основите на помещението. Вероятно Агнели беше намерил пасажа по време на своите странствания в катакомбите. Така си бе осигурил път за бягство през Ватикана.

Тази мисъл накара Уайлд да се радвижи. Покатери се върху останките до малък отвор в стената. Агнели се беше проврял в него не много отдавна. Това ѝ подсказаха разпиляната мазилка и прахта. Жената мина през пролуката и се озова в тесен тухлен проход. Дупки в стената му водеха до други древни помещения, включително и до гробницата на св. Петър, но Нина търсеше по-ново строителство. Видя, че единият пасаж ще я изведе до метално стълбище, което продължава някъде нагоре, между некропола и базиликата, където се намираха коридорите на Ва­тикана и гробниците на всички папи.

Нина се заизкачва по стъпалата. До нея достигна ехо от мно­го гласове, които говореха уважително тихо. Скави беше от­ворен за шепа посетители всеки ден, но гробниците над него постоянно биваха посещавани от туристи от всички краища на света. Уайлд достигна края на стълбището, пред нея се затвори една врата. Жената я отвори и пристъпи през прага ѝ.

Агнели беше минал оттук - няколко души, дошли да видят зала „Клементина“, се оглеждаха изненадани, току-що бяха из­блъскани от преминаващия италианец. Нина ги ядоса още пове­че, като профуча покрай тях.

-      Извинете! Съжалявам! - провикна се тя, докато бягаше по коридора и заобикаляше туристите.

Агнели оставяше след себе си шумна следа от недоволни гласове. Уайлд се опитваше да я следва. Озова се в доста по-голямо и просторно помещение от свързани зали и олтари. Тук имаше много повече хора - това беше гробницата на Йоан Па­вел II, един от най-почитаните и най-скоро споминалият се папа.

Нина забави крачка и заоглежда тълпите от туристи. Къде ли беше Агнели? Може би се бе слял с хората или ги беше използ­вал като параван, за да се измъкне?

Разнесе се женски писък, това ѝ подсказа, че мъжът е избрал второто. На мраморния под лежеше облечена в черно стара жена, придружителите ѝ бяха замаяни от случилото се.

Хората се отдръпваха настрани от италианеца.

-      Сторете път! - крещеше Нина и бягаше след него. Преду­преждението ѝ не беше достатъчно, трябваше да разбутва тъл­пата от тъжители като снегорин. Чу някой да вика Pistola и ѝ стана ясно, че са видели оръжието ѝ.

В залата настана хаос, уплашени хора се залутаха във всич­ки посоки. Уайлд изруга. За кратко беше зърнала чорлавата прическа на Агнели сред тълпата, но бързо изгуби младока в суматохата.

Някакъв мъж се провикна. Беше от служителите във Ватика­на - опитваше се да възстанови реда. Зад Нина изкрещя жена; италианският на Уайлд не беше много добър, но знаеше какво означава capelli rossi - червенокосата. Двама охранители в тъм­ни униформи се насочиха към нея, крещяха: Scostare, scostarе!351 и разбутваха хората.

Нина се приведе и се смеси с тълпата. Трябваше да действа грубо - ако я хванеха, докато им обяснеше ситуацията, Агнели щеше да избяга.

Пред нея се изпречи голямо стълбище. Втурна се към него и едва не се претрепа по мраморните му стъпала. Блъсна се в някакъв едър мъж. Оръжието ѝ се закачи за ремъка на фотоапа­рата му и издрънча на пода. Мамка му!