Нямаше време да спира и да го вдига. Продължи да бяга. Отново зърна Агнели. Италианецът се беше насочил към дясната част на залата, покрай погребалните ниши в стените. Насочи се към една от тях.
Нина погледна зад гърба си. Единият от охранителите се спъна на стълбите и събори някакъв турист със себе си. Колегата му не се виждаше, навярно беше скрит от щуращите се хора.
Жената достигна нишата, която приютяваше каменен саркофаг, и мина през вратата зад нея. Озова се в музей, в който бяха изложени археологически разкопки, намерени под Ватикана. Нямаше време да разглежда, трябваше да продължи да преследва Агнели.
Младокът държеше нещо в ръката си - телефон, осъзна Уайлд.
На кого ли се обаждаше? Помощ ли се опитваше да повика... подкрепление?
* * *
Задъханият Агнели заизкачва едно стълбище. Непохватно натискаше с палец по екрана на телефона. Излезеше ли на Пиацета Браски, щеше да има обхват и тогава можеше да се обади на номера, който му бяха дали за спешни случаи.
Досега представата му за такава ситуация беше братята му да го заподозрат, че тайно е изнесъл информация от архива им, а не да го преследва луда жена с пистолет. Някога Братството бе погубило родителите ѝ и беше опитало да убие нея. След яростта, с която Нина го нападна в подземието, нямаше съмнение, че желае да му върне жеста.
От тази мисъл го налегна страх, който му даде сили. Обърна се и погледна назад. Уайлд го настигаше. О, Господи, помогни ми.
Дори в това най-свято място Бог не можеше да му помогне директно, но имаше някой, който можеше. Мъжът изкачи стъпалата догоре и мина през една тежка врата. Продължаваше да натиска нервно по екрана на телефона, докато най-накрая получи сигнал.
- Хайде де! - измърмори и се огледа наоколо, видя един свод, който щеше да го изведе от Ватикана на римска земя...
Спря внезапно. Двама мъже в ярки униформи и черни барети на главите тичаха към него: бяха швейцарски гвардейци. Натруфеното им старомодно облекло изглеждаше нелепо, но всеки, който не ги вземеше на сериозно, щеше горчиво да съжалява.
Пътят му за отстъпление беше отрязан, мъжът побягна в търсене на друг. Наблизо се намираше един от входовете към базиликата. От нея можеше да излезе на площад „Св. Петър“...
От телефона се разнесе глас:
- Ало?
- Копел! - изрева облекчено италианецът. - Обажда се Паоло, Паоло Агнели! В беда съм... нуждая се от помощта ти... сега! - Обърна се и погледна отново зад себе си. Малко му оставаше до изхода. Червенокосата изникна от входа на залата, швейцарските гвардейци промениха курса си и тръгнаха към нея.
- Къде си? Какво става?
- Във Ватикана съм - отговори Паоло и пое по един тесен коридор. - Братството знае какво съм сторил за вас... Нина Уайлд ме преследва!
Агнели чу друг глас в слушалката, беше на жена, която каза нещо на английски с изненадан и разгневен тон.
- Паоло - каза Копел след миг, - отиди на Пиаца дел Сант’уфицио. Ще се срещнем там след три минути.
Паникьосаният италианец се изненада.
- Толкова ли сте близо?
- Просто бъди там. - Линията прекъсна.
Агнели нямаше време да размишлява над странната ситуация. Отвори поредната врата и се озова в базиликата „Св. Петър“.
* * *
Нина продължи надолу по коридора. Догонваше Агнели. Двамата швейцарски гвардейци заплашваха да я докопат всеки момент. Трябваше да ги забави...
Близо до следващия изход беше поставен пожарогасител.
Жената го откачи от стената, дръпна предпазната игла, намести го между рамката и затвори тежката врата.
Тежестта ѝ натисна лостчето и от накрайника му се заизви задушаваща струя въглероден диоксид. Гвардейците отстъпиха назад от мразовития облак, кашляха и ругаеха.
Уайлд не остана да види дали импровизираната ѝ димна завеса бе дала резултати. Продължи след Агнели. Макар да бързаше, жената не можеше да не забележи великолепието на базиликата: високият таван и подпорните колони бяха толкова големи, че хората под тях приличаха на детски играчки. Подминаваше величествени статуи и картини, олтари и паметници на светци и папи. За съжаление, можеше да удостои антиките само с бегъл поглед, вниманието й беше изцяло погълнато от италианеца.
Преследването бе привлякло вниманието на посетителите, но те не бяха изплашени, а по-скоро озадачени от случващото се.
Агнели достигна вратите и удари един охранител, който се опита да му препречи пътя. Излезе навън. Нина прескочи падналия мъж и също се озова на огромния площад „Св. Петър“. Западният му край представляваше трапецоид, отвъд него имаше голям елипсовиден пазар, в центъра на който се издигаше египетски обелиск. Едната част на площада беше оградена със стени от дълги галерии, а пазарът бе в прегръдката на високи колонади, простиращи се от север на юг, през които можеше да се стигне до улиците на Рим.