Италианецът бягаше към южната колонада, събори една бариера, за да мине напряко през площада, а не по заобиколния маршрут. Нина го следваше по петите, изумените туристи я наблюдаваха внимателно. Някои бяха вдигнали камерите и телефоните си. Чудесно - помисли си тя, - пак ще ме дават по новините...
За това щеше да се притеснява по-късно, когато хванеше Агнели. Мъжът беше на около двайсет и пет метра пред нея и като че ли черпеше сили от факта, че се намира близо до спасението си.
Италианецът се насочи към друга бариера. Уайлд се изуми, като видя как дебелият мъж я прескочи, без дори да забави темпото си. Когато тя стигна до нея, се спря, покатери се по металното препятствие и загуби ценно време. Агнели вече беше достигнал колонадата и се намираше под величествените ѝ каменни колони.
Нина го последва. Намери го на Пиаца дел Сант’уфицио - тя не беше част от територията на Ватикана, една порта вдясно водеше извън владенията на папството.
Италианецът се оглеждаше френетично, явно търсеше някого. Сигурно човекът, на когото се обади, беше уредил да го спасят.
- Агнели! - опита се да го повика, но от гърлото ѝ излезе удушено грачене. Заради високото ниво на адреналина, Уайлд не беше осъзнала колко изморена се чувства, мускулите й почти отказваха да ѝ се подчиняват. - Спри!
Дори да я беше чул, младокът не го показа. Продължи да бяга, но умората му вземаше връх, дори страхът не можеше да я надвие. Оглеждаше улицата с нарастващо отчаяние...
Изсвириха гуми. Нина скочи на тротоара, за да се предпази от връхлитащия иззад ъгъла черен рейндж роувър. Стъклата му бяха затъмнени, двигателят му ревеше. Агнели се обърна към него, на лицето му се изписа облекчение.
Автомобилът обаче не спря.
Масивната му предница го удари челно и го запрати във въздуха с безброй счупени кокали. Мъжът се стовари на асфалта и джипът мина отгоре му. Разнесе се ужасяващо хрущене от мачкането на плът и кости. Пешеходците се разпищяха и потърсиха прикритие. Автомобилът направи обратен завой.
Насочи се към Нина.
Жената стоеше изумена и не можеше да повярва какво се случи преди миг, но бързо се опомни и хукна да бяга, страхът надви протестите на тялото ѝ. Единственото място, на което можеше да потърси убежище, беше една врата на близката сграда. Сграбчи дръжката и...
Беше заключена!
Уайлд се обърна. Рейндж роувърът се беше засилил към нея, имаше намерение да я размаже в стената...
Изведнъж автомобилът се извърна на една страна и спря. Нина различи две фигури в него. Човекът на пътническото място беше също толкова изненадан от маневрата, колкото и самата тя. Той поспори със сянката, която беше шофьорът, отвори вратата и излезе.
Мъжът беше русокос, носеше скъп костюм и слънчеви очила, в ръката си държеше бронзов пистолет. Вдигна оръжието към Нина...
Гърдите му избухнаха в кървави кратери - шофьорът на джипа беше изстрелял няколко куршума в гърба на спътника си.
Русокосият падна на тротоара, около него бързо се образува тъмночервена локва. Шокирана, безмълвна, Уайлд вдигна поглед към спасителя си.
Пред очите ѝ се изправи последният човек, когото очакваше да види.
Шофьорът беше София Блекууд.
Социопатка, убийца и първа жена на Еди по времето, преди омразата ѝ към системата, която беше довела баща ѝ до крах и бе отнела наследството ѝ, да я накара да разруши западната икономика, като взриви Уолстрийт. Последната им среща не мина много добре, Еди хвърли София от върха на един водопад.
Явно жената умееше да плува.
Но не се беше измъкнала съвсем непокътната. Дори сенките не успяха да прикрият дългия белег от лявата част на лицето до врата ѝ. Също така имаше нещо различно и в останалите ѝ черти, някакво разместване на формите и пропорциите. Може би се бе подложила на пластична операция? Не че това имаше някакво значение.
София държеше пистолет в облечената си с черна ръкавица ръка, тя насочи димящото му дуло към американката. Очите им се срещнаха. Нина замръзна, знаеше, че ако помръдне, чернокосата аристократка ще я гръмне.
Зачака изстрела...
София свали оръжието и го метна на седалката на джипа. Усмихна се и сложи пръст на устните си. Значението на жеста беше ясно.
Шт. Това ще е нашата малка тайна.
Върна се в автомобила, натисна педала на газта и завъртя волана. Вратата се затръшна. Последното, което Нина видя от София, беше нейната добре позната непроницаема усмивка. Рейндж роувърът потегли по претъпканите улици на Рим и остави Уайлд в пълно недоумение. В далечината се разнесоха полицейски сирени.