- На гражданите на Щатите не им свалят отпечатъци.
- Ти не си гражданин на САЩ.
- Удивително е какво може да постигне човек с фалшиви документи, нали? Така - усмивката изчезна, - сега е мой ред да задавам въпроси. Най-важният: к’во, да го еба, става?
- На това... дори аз не мога да ти дам отговор.
- Опитай се. - Оръжието се насочи към лицето на Далтън. - Скарбър ми каза, че работи за теб и че ти си нагласил нещата в Япония. Защо се опита да убиеш Нина и мен?
- Нямам представа за какво гово...
Еди отмести леко пистолета и натисна спусъка. Чу се тихо тът, когато куршумът премина през големия заглушител и се озова в една от възглавниците на Виктор, тя се превърна в експлозия от гъши пера. Бившият президент се стресна и подскочи.
- Следващият няма да пропусне. Защо искаш да ни убиеш?
Далтън трепереше целият.
- Тряб... трябва да е очевидно, нали? Дори и за тъпак като теб. Исках ви мъртви, Чейс. Вие съсипахте живота ми, ти и твоята съпруга. Аз бях президентът на Съединените щати, а какъв съм сега? Посмешище! Международна атракция! Но... - продължи мъжът с подновена арогантност в гласа си - ...не съм безсилен. Все още има хора, които са ми предани.
- Като Скарбър?
- Да. Тя напусна ЦРУ, за да работи за мен. Като разбра какво преследваш, дойде и ми каза. Бях сигурен, че няма да устоиш на шанса да изчистиш името си.
Еди го погледна изпод вежди.
- Знаех си, че тази сделка е прекалено хубава, за да е истина. Така, искал си да си разчистиш сметките с нас, но защо и Такаши беше в списъка? Какъв ти е проблемът с него?
Далтън се наведе леко напред заговорнически.
- Някога чувал ли си за... - огледа се наоколо, все едно се притесняваше някой да не ги подслушва - Групата?
- Не свиреше ли Боб Дилън с тях?
Този път Виктор го погледна изпод вежди.
- Не, онези бяха Бандата. Групата е... как да ги опиша най-добре? Хората над хората, които управляват света. Те са клика, съставена от изключително могъщи и влиятелни личности - бизнесмени, банкери...
- Президенти?
Сивокосият мъж изсумтя.
- Досега само един американски президент е бил член... и това не съм аз. Но никой не заема този пост без одобрението на Групата.
- Манипулират изборите ли? - попита Еди.
- Не се налага. Всеки, който не им допада, е премахнат от списъка доста преди тях. Сещаш ли се за всички скандали но време на кампаниите? Групата следи до финала да достигнат само кандидати, които те одобряват. И от двете партии.
Чейс не се вълнуваше особено от американските политици, но нямаше как да не се изненада от разкритието на Далтън.
- Чакай малко, значи, когато си бил президент... си работил за тези момчета? Казвали са ти какво да правиш?
Мъжът поклати глава.
- Не са толкова натрапчиви. По-скоро правят... предложения. Съветват те, че една политическа посока би била за предпочитане пред друга. Поне от тяхна гледна точка.
- Какво е общото между Групата и Такаши?
- Нима не си се досетил още? - разсмя се Далтън. - Той беше един от тях.
- Затова ли пожела смъртта му?
- Ако трябва да бъда честен, желая смъртта на всички в тази организация. Тези копелета можеха да спасят президентското ми място. Вместо това ме оставиха да ме брули вятърът, а онзи задник Лио Коул ме замени. Лицемерното копеле ми заби нож в гърба.
- Значи, Такаши е бил един от тях - констатира Еди и направи знак с пистолета си на Далтън да се съсредоточи. - Кои са другите?
Последва ново изсумтяване.
- Ако ти кажа имената им, ще съм мъртъв до двайсет и четири часа.
- А ако не го сториш, ще си мъртъв доста по-скоро. Нали сподели за Такаши.
- Всичко, което го е свързвало с Групата, вече е изтрито. Не знаеш колко са могъщи тези хора, Чейс. Или на какво са способни. Или какво планират да сторят... с помощта на съпругата ти.
Еди присви очи.
- Какво искаш да кажеш? За какво им е Нина?
- Свързано е с онези статуетки. Тя...
- Трябва ми нещо повече от просто „свързано е“, друже. Какво става? - Настъпи неловка тишина. - Ще казваш ли?
- Аз... нямам тази информация - призна си Далтън. - Само партньорът ми я има.
- Не ми звучи много като партньорство, щом се пазят тайни между вас - сряза го Чейс подигравателно. - Явно другият го играе шеф.
- По-скоро сме сътрудници по неволя - настръхна бившият политик. - Имаме общ враг - Групата.
- Той защо е срещу тях?
- Опитаха се да го убият.
- Да, хм, това наистина вбесява хората. Защо?
Последва нова пауза.