- Партньорът ми беше един от тях - обясни Далтън. - Статуетките играят важна роля в плана им - нещо свързано със земната енергия, доколкото знам. Той беше против цялата тази работа, така че пробваха да го елиминират. Измъкна им се и оттогава се крие. Той организира хеликоптера в Токио. Фигурите и жена ти бяха основните цели, Такаши беше второстепенна, а ти... Всъщност партньорът ми дори не знаеше, че ще си там. За това се погрижих аз.
Една бръчка проряза веждата на Еди.
- Знаеш ли, много ми е трудно да се сетя поне една добра причина да не ти пръсна мозъка.
- Аз мога да ти подскажа - каза Далтън със самодоволна усмивка. - Нина.
- Какво за нея?
- Мислиш си, че всичко е приключило? Тя е ключът за осъществяването на плана на Групата - без нея не могат да го постигнат. Опасявам се, че партньорът ми ще продължи с опитите си да я убие. Вместо да стоиш тук и да ме заплашваш, трябва да се опиташ да я защитиш. Съмнявам се да успееш да го сториш без моята...
Чейс скочи от мястото си, прекоси стаята, хвана Виктор за гушата и го тръшна в леглото. Навря грубо пистолета си в бузата на бившия президент.
- Имаш пет секунди да ми кажеш името на тоя духач или умираш! Четири, три, две...
- Глас! - изпищя Далтън. - Казва се Глас, Харалд Глас!
Еди се изненада, че името му е известно.
- Но той е свързан с АСН...
- От борда на директорите е - потвърди Виктор. - Работи доста с ООН. В енергийния бизнес е - петрол, газ, въглища, дори и ядрена енергия.
- Къде мога да го открия?
- Не знам... не знам! - повтори уплашен бившият президент, когато Еди навря още повече заглушителя на оръжието в лицето му. - Казах ти, че се крие. Не знам как да се свържа с него... Винаги той ми се обажда. Но имам информация, че се е опитал отново да убие жена ти. По-рано днес, в Рим. Един от хората ми в Министерството на външните работи ми каза.
Ледени тръпки побиха Чейс.
- Жива ли...
- Добре е. Явно има същия дяволски късмет като теб. - Англичанинът го пусна, Виктор се изправи и разтри бузата си. - Рано или късно, това ще се промени. Партньорът ми ще продължи да праща хора след нея и все някой от тях ще довърши задачата. Освен ако...
- Освен ако какво?
- Искаш да се прибереш у дома, нали, Чейс? Да си заедно със съпругата си? - Подмазваческият тон на политик, свикнал да дава обещания, влезе в действие. - Мога да го уредя. Донеси ми статуетките, ще покажа на Глас, че са унищожени, и ще го накарам да отзове хрътките си. Дори ще направя всичко по силите ми, за да те отърва от Интерпол.
Еди се вторачи в него.
- А, не, не става.
Това не беше отговорът, който Далтън очакваше.
- Моля?
- Не вярвам на лайняните ти обещания. В момента, в който си тръгна, ще се обадиш на Тайните служби и тогава или ще ме гръмнат, или всеки полицай и правителствен агент в страната ще е по петите ми. - Чейс вдигна пистолета. - Освен ако не се застраховам, че няма да го сториш.
Виктор пребледня.
- Не, не, чакай. Не ме убивай... мога да ти помогна, наистина мога! Каквото ти трябва - имаш го. Все още разполагам с връзките. Имам ги!
Последва мълчание, Еди насочи пистолета в треперещия мъж... след което се захили саркастично.
- Прав си, няма смисъл да те убивам. Ще ти сторя нещо по-лошо.
- П-по-лошо?
Чейс отиде до дрешника, върху който имаше редица снимки от времето, когато Далтън беше президент... взе някакъв телефон, който беше полускрит зад една от тях.
- Записа ли всичко? - попита в камерата на апарата англичанинът.
- Излязохте перфектно, друже - обади се глас от другата страна на линията. Това беше австралиецът, известен като Блуи361 Джаксън: приятел на Еди, който му осигури фалшивия американски паспорт.
- Супер. Знаеш какво да правиш. - Чейс прекрати връзката.
Бившият президент се ужаси.
- Записвал си всичко?
- Също като предния път - ухили му се англичанинът и прибра телефона в джоба си. - Това беше видео разговор с мой човек в чужбина - онзи, който преди две години те направи звезда в YouTube. В момента разпраща копия до свои приятели, един вид застраховка. На записа са признанията ти за конспирация, предумишлено убийство и бог знае какво друго, така че ще е срамота да стигне до... знам ли... до Министерството на правосъдието. И до „Ню Йорк Таймс“. И до Би Би Си. И...
- Схванах картинката, мамка ти - изсъска Далтън.
- И на който се сетиш друг. Хвана се на един номер два пъти, а? - подигра му се Еди и продължи с по-суров тон. - Първо, ще си мълчиш за моето посещение. Второ, следващия път като се чуеш с другарчето ти Глас, ще му кажеш да отзове всичките си хора, които е пратил след Нина.