Выбрать главу

Шофьорът затвори капака на багажника. Тръгна към шо­фьорското място. Отвори вратата, но не влезе веднага, вместо това бръкна под сакото си, на ръката му имаше ръкавица.

*      * *

Мъжът се завъртя така, че мишената му да не го види как вади пистолета. Тъкмо щеше да сяда на седалката...

Някой го удари силно отзад и размаза лицето му в тавана на автомобила.

Нина се стресна, когато в лимузината се разнесе металният отзвук от събитията навън. Шофьорът беше нападнат от някого...

Забеляза пистолет.

Господи! Нима се опитваха да откраднат колата!

Пробва да отвори вратата и за свой ужас осъзна, че дръжка­та отказва да се помръдне. Защитата за деца беше активирана. Пробва и другата, но резултатът беше същият. Натисна бутона за сваляне на стъклото, но без ключът да е в запалването, меха­низмът не работеше.

Шофьорът беше изблъскан върху лимузината, нападателят му го удари в стомаха, след което хвана ръката му. Пистолетът изтрака в задния прозорец. Възпроизведе изстрел, чу се заглу­шено тът, куршумът се удари в бетонната настилка и рикоши­ра в нея. Последва нов изстрел и предното стъкло на лимузина­та стана на парчета, задейства се алармата на автомобила.

Шофьорът нанесе удар и нападателят му залитна назад. Пис­толетът беше в него... но не беше насочен в опонента му.

Беше насочен в Нина.

Жената се оказа в капан, успя единствено да залегне...

Оръжието стреля точно когато другият мъж се нахвърли върху шофьора. Прозорецът се пръсна от ударната сила на кур­шума, който уцели кожената тапицерия там, където беше Уайлд допреди миг. Жената изпищя.

Нападателят изви ръката на мъжа с пистолета грубо зад гърба му. Вторият изрева от болката, със свободната си ръка задращи към очите на опонента си. Перуката се свлече от главата му, ко­ленете му се бяха притиснали във вратата на лимузината...

Последва ново заглушено тът и оръжието падна на земята. Шофьорът се разтресе, лицето му се изкриви от болка, когато куршумът разкъса прасеца му. Преди да успее да издаде какъв­то и да било звук, нападателят блъсна силно главата му в рам­ката на вратата. Мъжът се свлече в безсъзнание.

Победителят го прескочи и хвана дръжката на вратата на Нина. Натисна я, чу се щракване. Жената се вторачи в своя спасител.

-      Добре се забавляваш, докато ме няма, а? - попита глас с йоркширски акцент.

Уайлд зяпна срещу чорлавата и брадата фигура.

-      Еди?

Съпругът ѝ се усмихна.

-      Така се казвах, когато проверих за последно. Излизай бър­зо да натикаме този тъпанар в багажника, преди някой да го види.

Чейс ѝ подаде ръка. Жена му колебливо я хвана и излезе от лимузината. Шофьорът беше паднал в краката ѝ.

-      Копеле! - изведнъж изрева жената и го зарита.

Еди я дръпна.

-      Какво, да го вземат мътните, правиш?

-      Сритвам му задника, както си обещах!

-      Ами... добре - съгласи се той объркан. - Може ли да го преместим вече? - Чейс погледна към стълбището, за да види дали някой идва насам да провери защо алармата е задействана.

Нина отвори багажника. Съпругът ѝ извлачи шофьора на ли­музината до там и го натика вътре. Пребърка джобовете му за ключовете, затвори капака и вдигна пистолета от земята.

-      Може да има и други с него, трябва да се чупим от летище­то. - Седна на шофьорското място и запали колата.

Нина се разположи до него.

-      Еди?

-      Аха?

-      Какво, мамка му, става?

-      Това е един адски добър въпрос - отговори ѝ Чейс, включи на скорост и бързо напусна паркинга.

*      * *

Час и половина по-късно двойката седеше на малка маса в тъмния ъгъл на някакъв бар в центъра на града. Зарязаха лиму­зината в Куинс, като преди това изчистиха всички свои отпеча­тъци от нея, а после си хванаха такси до Манхатън.

-      Трябва да се приберем в апартамента ни - измърмори Нина.

-      Повярвай ми, няма нищо друго, което да искам повече - започна Еди. - Но може би не е добра идея да ме виждат наоко­ло. - Поклати глава. - Господи, каква каша.

Съпругата му не искаше да мисли за това сега. Имаше нещо друго, което я тревожеше - не особено приятният вид на мъжа ѝ.

-      Не само събитията са каша.

Еди докосна челюстта си внимателно, там, където шофьорът го беше ударил.

-      Този тип ми вкара едно-две крошета.

-      Нямах предвид това. Защо си още с брада?

-      Не ти ли харесва?